От името на неутрален разказвач*
Дните идваха и си отиваха. Дърветата изгубиха шарената си премяна, напомняйки на всички, че зимата наближава. Температурите се понижаваха с всеки изминал ден.
А Хосок? Поради някаква причина, той се чувстваше щастлив. Не бързаше с нищо. Наслаждаваше се на малките моменти с приятелите си. Старото му лъчезарно настроение се върна. Торбичките под очите му бавно изчезваха и енергията му се възвръщаше. Кошмарите му вече не бяха толкова често. Все едно всичко си беше по старому.
Осъзна, че няма за къде да бърза. Спря да се тревожи толкова много за родителите си и се съсредоточи върху контролните. От другия месец почваха някои изходни и трябваше да се подготви.
- Хоби-хьонг, кога ще ходим в сиропиталището ти? - попита един ден Джимин през обедната почивка. Петимата бяха седнали в кафетерията и обядваха с обичайните си поръчки.
- Когато кажете! - отговори весело Хосок и се пресегна към топлото си какао.
- Нима вечно точният Чонг Хосок няма план? Човекът, който искаше на всяка цена да открие родителите си? Не го вярвам! - продължи Джимин.
- Просто... сега открихме голяма следа. Чувствам се подсигурен. Все едно има някакъв глас в главата ми, който ми казва, че всичко ще е наред! - обясни Хоби.
- Глас в главата ти... не е ли малко притеснително? По принцип психично болните хора го имат. - обади се Юнги, който подреждаше пържените си картофки по големина.
- А спокойно! Отдавна съм полудял. Все пак сядам на една маса с теб, така че... - Юнги само си извъртя очите и не обърна внимание на хапливия отговор на Хосок. - И какво за бога правиш с храната си?
- Искам да видя кои са най-големите картофки тук. - каза спокойно, все едно това беше напълно логично обяснение.
- Обаче! - прекъсна ги Шиумин, който през цялото това време умираше от любопитство! Искаше да разбере възможно повече детайли за това сиропиталище. - Другата седмица няма да мога, тъй като милата ми майка ще прави есенно почистване на цялата къща. И разбира се, ще иска да ѝ помогна.
- Не е ли малко късно за есенно почистване? Декември ще започне след няколко дни. Някои магазини извадиха и коледните си украси. - попита Джънгьон.
YOU ARE READING
Love scenario ~Sope~
FanfictionОмраза? Тук! Любов? Разбира се! Хотел? Триваго! В училището по изкуства, в Сеул, учителят по актьорско майсторство ще поставя пиесата "Ромео и Жулиета". Но след като прочита сценария, разбира, че ще е скучна на тийнейджърите... но тогава защо да не...
