От името на неутрален разказвач*
- Все още не съм сигурен, че е добра идея. Какво ако са заети? Или пък не са си вкъщи? - попита нервно Хосок и избърса потта от челото си.
- Убеден съм, че каквото и да правят може да изчака. Особено когато става дума за теб. - отвърна му Юнги, малко изнервен, защото вече от пет минути чакаше гаджето си да звънне на шибания звънец.
А и дългият и изморителен път до Куанджу не беше много приятен. Настроението на русокоското се развали още на втория светофар, заради всички тези трафици, през които се наложи да минат.
Двете момчета решиха да посетят биологичното семейство на Хоби през уикенда, ала не очакваха толкова много коли по магистралата. Щяха да пристигнат много по-рано на адреса, даден от баба Стоянка, ако не беше досадния трафик. И Мин като техен шофьор изключително бързо се изнерви. Не беше от най-търпеливите хора, в края на краищата.
От друга страна, Хосок дори не бе забелязал трафика и колко време отделяха на всеки светофар. През целия път си мислеше за родителите си и какви въпроси щеше да им зададе, когато ги види на живо. Ту се притесняваше, ту се вълнуваше. Момчето изпитваше толкова много смесени емоции в момента... главата му бе същински хаос.
Интересуваше от толкова много неща, ала не знаеше с кое да започне първо. Дали баща му все още носеше онези стари очила, които не искаше да замени с нови? А майка му дали си бе подстригала дългата кестенява коса, която старателно бе поддържала? Истината е, че Хоби не помнеше много от родителите си, като изключим няколко смътни и замъглени спомена от детството му. В крайна сметка, бяха минали повече от десет години. Искаше да види дали въобще имаха нещо общо с образа, с който ги е запомнил. Но най-важното сега бе да научи как са се почувствали, когато го изоставиха на произвола на съдбата. Дали са изпитали някаква капка вина? А може би облекчение?
Да, на този въпрос най-много искаше да му отговорят.
И ето го сега, седящ пред входната им врата. Поне пет пъти провери дали това бе правилният адрес, който Стоянка му даде.
Къщата бе красива и цветна отвън, може би заради приказната градина пред верандата. Имаше слънчогледи от двете страни на пътечката, които създаваха една уютна атмосфера. Каква случайност, че именно слънчогледите му бяха любимите цветя. Може би бяха и на родителите му?
أنت تقرأ
Love scenario ~Sope~
أدب الهواةОмраза? Тук! Любов? Разбира се! Хотел? Триваго! В училището по изкуства, в Сеул, учителят по актьорско майсторство ще поставя пиесата "Ромео и Жулиета". Но след като прочита сценария, разбира, че ще е скучна на тийнейджърите... но тогава защо да не...
