Love scenario ~Sope~

~068~

От името на неутрален разказвач*

- Аха... това е мама. - потвърди Хосок с изненадана усмивка. Не можеше да свали поглед от снимката пред него. Или по-точно от майка си.

- Но как е възможно? - засмя се Юнги, като не вярваше в каква нелепа ситуация бяха попаднали отново. - Чакай, напълно сигурни ли сме, че това е тя?

- Юнги, няма кой друг да е. Има същата коса, същите очи и същата усмивка... все едно е излязла от сънищата ми. - замисли се Хоби и най-после реши да обърне внимание на текста около фотографията. И нещата започнаха да придобиват малко смисъл.

- Още не мога да разбера как е възможно да намерим снимка на майка ти в Инчон... не е ли поне малко странно?

- Юнги.... трябва да направим сбирка на групата! - отвърна Чонг, като му хвана ръцете в своите. Двамата се спогледаха драматично и сякаш някаква искра премина помежду им.

Ментокоското само се усмихна самодоволно и кимна ентусиазирано. Разследването бе открито наново!

Цирк

ShiningHobi:
Хора! След един час аз и Юнги ще ви очакваме в онази сладкарница, която видяхме до театъра. Имаме изключително важна новина за казване. Става въпрос за родителите ми, така че не закъснявайте много

След това съобщение последваха няколко доста объркани реакции от останалите, но лесно се навиха. Все пак ставаше дума за биологичното семейство на техния приятел. Нямаше как да игнорират тази важна новина. Зарязаха плановете си и с едни дълги извинения успяха да избягат от компаниите си.

Междувременно Хосок планираше какво да прави оттук нататък. Трябваше му план, нали? Успя да свърже неща от миналото си с малкото информация от музея, която бе прочел. И всъщност всичко си пасваше, точно като пъзел. Само че този пъзел го редяха от няколко месеца и трудно намираха нови парчета. Но вече виждаше голямата картина, която се очакваше да получи.

От друга страна, Юнги го гледаше гаджето си с вълнение. Не можеше да скрие колко бе развълнуван, че най-после ще продължат с търсенето на родителите на Хоби. Не му харесваше, че бяха спрели за повече от месец... сякаш бяха изгубили мотивацията си. След изчезването на Стоянка надеждата просто бе изчезнала, заедно с желанието за прогрес. Осъзнаваше колко трудно му беше на Хосок. И именно затова в момента бе в еуфория.