Love scenario ~Sope~

~051~

От името на Хосок*

Събота.

Учебник по химия? Тук. Телефон? Тук. Ключове? Тук. Моливник? Тук.

На пръв поглед всичко бе на лице и бях готов да тръгвам. Днес щях да ходя у Юнги, за да направим заедно проекта по химия. Каква забава. Не живеех много далеч, но не исках да се връщам обратно вкъщи, в случай, че съм забравил нещо, затова и проверявах всичко по списък.

Известно време претърсвах гардероба, докато не открих черните дрехи, които Юнги ми подари на Коледа. Обърнах тениската наобратно и се загледах в надписа на Металика. Определено надвишаваше коледния бюджет, за който се бяхме разбрали на театралното. Той самият каза, че не иска да си харчи парите за безсмислени подаръци. Но ето, че бе дал бог знае колко пари за тези дрехи. Сякаш го гонеше шизофренията.

Но все пак му бях благодарен за подаръка. Щях да ги нося при всяка възможност когато излизаме двамата. Исках да му покажа колко много го ценя.

Колко много ги ценя. Ценях дрехите, не Юнги. Грешка на езика.

Облякох се набързо и излязох от вкъщи. Тръгнах нагоре и след кажи-речи пет минути пристигнах пред тях. Бяхме се разбрали за дванадесет часа, така че да се наспи, но бях подранил съвсем малко. Само с половин час. Но какво толкова? Вече трябваше да е станал, така че не виждах проблем.

Звъннах на звънеца и чух лаене от другата страна на вратата. Холи! Бях забравил, че и той има куче. Звъннах втори път, но отново останах без отговор. Реших направо да вляза вътре и да го изчакам на топло във всекидневната. Но това, което видях там малко ме изненада. Юнги бе все още облечен с пижама и дремеше на един стол. Пред него имаше голям статив, с още по-голяма картина на него. Представляваше дълъг водопад, сред джунглата, но те първа започваше оцветяването. Забелязах мръсните ръце на Юнги да държат една четка за бои, от която капеше синьо. А той самият имаше малко зелени черти по бузите. Какво е правил, за бога?

- Юнги, събуди се. Не е учтиво да караш гостите ти да те чакат. Пък и ще получиш гръбначно изкривяване, ако спиш в такава неудобна поза на дървен стол. - след думите ми, той леко се поразсъни и отвори бавно очи. Когато ме фокусира направо подскочи от мястото си.

- Какво правиш тук? Трябваше да дойдеш чак в дванадесет часа... нали? - попита ме той, объркано. Остави четката настрана и се изтупа. Имаше сладка бяла пижама на ананаси. Не знам от кого е, но го поздравявам за избора. Кога друг път щях да видя Мин Юнги в такова нелепо облекло?