Love scenario ~Sope~

~078~

От името на неутрален разказвач*

Събота.

- Имам чувството, че нищо няма да свършим днес. - оплака се тихо Юнги и дръпна един стол назад, за да седне.

- Не бъди толкова негативно настроен. - скара му се Хосок и се настани срещу него. - Поне ще преговорим последните уроци, нали? Това е повече от нищо.

Днес двете момчета си бяха уговорили среща за учене в библиотеката, за да е подготвят за контролното по химия този понеделник. Или поне да се пробват да се подготвят.

Дуата "пробват" беше много важна в случая.

Нямаше да е много лесно, като се има в предвид какви гадни тестове даваше господин Чой... но щяха да дадат всичко от себе си, така че да получат някаква стипендия в края на годината. В днешно време, парите бяха единствената мотивация на учениците да учат.

- Повече от сигурен съм, че ще забравя целия материал преди контролното и ще изкарам една хубава и тлъста двойка. Дори мога да си представя подигравателния поглед на господин Чой, когато ни връща тестовете. Този човек сигурно ще ме изложи пред всички и ще изброи всяка една грешка, която ще направя... усещам го. - продължи Мин с все същия отчаян тон, сякаш нямаше надежда за него. Този предмет определено не бе от любимите му. Но кой можеше да го вини?

- В най-лошия случай, ще препишеш от мен и ще завършиш с четворка, така че не се тревожи излишно. - отвърна ведро Хоби, който бе далеч по-мотивиран от гаджето си. Извади учебника си по химия, тетрадките си и няколко лепящи бележки от раницата си, готов да си води записки от последните няколко урока. Беше напълно екипиран и подготвен за една дълга сесия от учене.

А Юнги само въздъхна тежко за пореден път. Нямаше абсолютно никакво желание да учи, но нямаше кой знае какъв избор. Така че взе пример от кестенявото момче и си извади своите неща. Мълчаливо прелистиха учебниците си, в търсене на сегашния им раздел и започнаха да решават задачи, да преписват формули и да пишат определения, които до понеделник трябваше да са наизустили едно към едно. Така казано, не беше кой знае какво, но не се залъгвайте, те имаха далеч повече работа, отколкото можете да си представите.

Известно време само тънеха в тишина и решаваха задачите от учебника, без да обелят и думичка. Хосок от време на време пишеше нещо на лепящите си бележки със зелен фулмастер, а Мин директно пишеше в учебника и ограждаше някоя друга важна дума. Само че след половин час му дойде до гуша от това учене и се огледа за нещо, с което да се разсее поне за малко. И тогава погледът му случайно падна върху замисленото му гадже, което съсредоточено четеше урока за термохимията. Ето я и новата му жертва.