Love scenario ~Sope~

~065~

От името на неутрален разказвач*

Хосок направо откачаше, а Юнги получаваше екзистенциална криза. Нищо ново. Но нека навлезем в детайли какво се случва в живота им. Така ще е по-забавно.

От сладката им и непланирана целувка бяха минали точно шест дни. Шест мъчително дълги дни. И през цялото това време, момчетата старателно се избягваха. Което се оказа малко трудно, като се има в предвид, че се засичаха общо взето навсякъде. Нека започнем с любимата на всички - химия. По време на този час трябва да седят един до друг и да работят заедно над задачите си, но този понеделник имаше известна промяна. Хосок се бе разменил тихомълком с Джимини и нито веднъж не погледна към Юнги. Същото важеше и за ментокоското, разбира се. Не можеха да издържат на неловкото напрежение, което идваше с очния контакт. Следващите размени станаха по време на литературната им конференция тази сряда. Седнаха възможно по-далеч един от друг, като оставиха Джимин, Шиумин и Джънгьон да се настанят помежду им. Приятелите им си нямаха ни най-малка идея какво се случваше... бяха твърде заети с училище, за да забележат целия този цирк. Третото и най-трудно предизвикателство за двамата ни герои бе по време на обедните почивки, когато бяха принудени да обядват на една и съща маса. За щастие имаха решение и на този проблем! За да избегнат разговорите, си натъпкваха устата с възможно повече храна и дъвчеха с часове, правейки се на заети.

Да, момчетата се игнорираха изключително усърдно. Чак бе смешно. И защо правеха тези невъзможни панаири? Заради малкия инцидент на рождения ден на Юнги, разбира се. Нямаха кураж да се погледнат, а да не говорим за някакъв нормален разговор. Мислеха единствено за целувката и това започваше да влияе и на учебния им процес. Иначе казано - ситуацията бе малко преебана.

Но нека видим първо Хосок, виновникът за това фиаско. Той... наистина не знаеше какво за бога се очаква да прави от тук нататък. Съботата трябваше просто да си признае чувствата към Юнги. Само и единствено това. Но какво всъщност направи той? Целуна го. Действа преди да мисли и ето докъде го доведе тази умна идея. Но в крайна сметка, той е един влюбен и объркан тийнейджър и такива грешки стават постоянно. Но това не оправяше странната ситуация, в която бе попаднал. Съжаляваше, че се бе прецакал по този начин. Искаше да върне нещата обратно към нормалното. Ако можеше щеше да направи всичко възможно, само и само отново да си говори с Мин. Липсваше му остроумните затапки, които си разменяха и игривите обиди, с които се забавляваха. А сега... дори не можеше да го погледне в очите без да му стане неудобно. Така и не му обясни защо го целуна.... просто действа, след което избяга като страхливо пиле. Умираше вътрешно. Не се бе излагал по този начин от детските си години. Но от друга страна, не можеше да спре да мисли за тази целувка... за първи път от много време се бе почувствал някак си... свободен. Все едно най-после можеше да покаже какво наистина чувстваше. През последните няколко месеца му се бе насъбрало доста, като започнем от биологичното му семейство, за което все още си няма и на идея какво да прави, чак до театралното и всички реплики, които трябва да запомни... заедно с онази хореография! Но когато бе покрай Юнги... забравяше всички отговорности и най-после се чувстваше като себе си.