Love scenario ~Sope~

~087~

От името на неутрален разказвач*

Вторник.

- До коя точка бяхме стигнали предният път? - попита възрастната жена с бяла коса и големи очила, която бавно крачеше пред дъската на стаята. Учениците се прозяваха монотонно, готови да поспят малко. Бяха повече от изморени в този небожно ранен час.

- Последно говорихме за Династията Ким, госпожо. - отвърна ѝ енергично Джимин, привличайки ѝ вниманието.

Учителката по история кимна едва видимо и се пресегна за маркера си, за да напише следващите подточки от плана си. Който, разбира се, предният път не успя да довърши. Но тази флегматичка рядко успяваше да събере целият урок в един учебен час. Милата жена, отдавна трябваше да се е пенсионирала, но ето, че все още преподаваше. Беше си голямо постижение, като се има в предвид, че повечето ѝ връстници вече бяха хвърлили топа.

Ала в момента Джимин не се интересуваше нито от старата му учителка, нито от скучния урок. В момента търсеше с поглед липсващия си приятел. Хосок закъсняваше с вече пет минути, което никога досега не се е случвало. Винаги, абсолютно винаги, беше навреме за училище.

Чими бе сигурен, че има някакъв проблем. Дали не беше станало нещо? Или пък и днес не се чувстваше добре?

А русокоското толкова много се надяваше да се види със старото си другарче.

Столът до него пустееше и без компанията на най-добрият му приятел бе неочаквано самотно.

Откакто се бе запознал с Хосок, винаги бяха заедно. Дори когато Хоби бе болен, той пак си идваше на училище, за да не пропуска нов материал. Като един добър и прилежен ученик, не можеше да си го позволи. Вчера бе първият ден, в който отсъства и определено можеше да се усети промяна. Нямаше кой да дава внимание на Джимини! Дори Куки бе изненадващо зает тези дни, заради наближаващите си изпити в десети клас.

А Чими без малко внимание и любов щеше направо да умре от самота. Точно като някоя филмирана вълшебна фея. Като наблягаме на думата филмирана.

Но както бе потънал в депресиращи мисли, вратата на кабинета се отвори и от там се появи Чонг, потънал в пот и със зачервено лице. Изглеждаше меко казано ужасно.

И не защото досега бе тичал до училище, напълно забравил да си навие аларма за събуждане. Макар че и това бе важен фактор. Но в действителност имаше и друга причина за кошмарният му вид. От далече си личеше, че му има нещо. Под очите му можеха да се видят дълбоки и тъмни торбички, които бяха ясен знак, че тези дни не е спал добре. Ако въобще беше спал.