My CEO HUSBAND:฿ⱤɆ₳₭ł₦₲ ł₵Ɇ

23.

- ..моля те...не ме докосвай...цялото тяло ме боли ужасно...чувствам се като премазана ...ти ме излъга Юнги. Каза, че нищо няма да ми се случи тук...

- Т/И...
Внезапно я прегърнах. Не издържах. Исках да заплача гледайки я така. Обикновено не съм такъв. Обикновено съм студен и не се интересувам как се чувстват жените. Жените като цяло не ме вълнуват. Може би заради това работя за Намджун толкова години подред. Но тя...тя е добър човек, който не го заслужава...тя не е виновна. Тогава защо трябваше да ѝ се причиняват всички тези неща..
- Съжалявам... ужасно съжалявам...

Отдръпнах се бързо от нея и изтрих сълзите в очите си с ъгълът на ръкава на ризата си.

- Ела. Хайде да те измием.

Помогнах ѝ да се изправи и я заведох бавно към банята. Тя едва се крепеше на крака, за това я сложих да седне на прага на душ кабината. Тя седна и се сви с притиснати към гръдният ѝ кош колене. Изглеждаше травмирана.

Погледнах надолу към тялото ѝ и ми направи ужасно впечатление. Сега разбирам защо каза че я боли.. цялата беше нахапана, почервеняла и обагрена в тъмно лилавочервеникави петна...
Как е възможно Намджун да е такова чудовище...как ще се върне сега при детето си, изглеждайки така?!

Взех душът в ръка и настроих водата, след което започнах леко да мокря косата ѝ, а с нея водата мокреше и гърбът и гръдният ѝ кош. Тя изсъска от болката, която ѝ причиняваше течащата топла вода по кожата ѝ.

- Не се бой. Скоро ще те пусне. Няма право да те държи повече. Обеща на сина си да се прибереш при него днес.

Тя само кимна с насълзени очи. Темата за синът ѝ я разстройваше дори повече.
- Така добре ли е водата? Да я намаля ли? Много ли те боли?
Тя само поклати глава за "не". Реших да я разсея малко.

- Как се казва той? Малкият..

- ..Техьон..

- На брата на Намджун ли го кръстихте?

Тя кимна.

- Звучеше ми като голям калпазанин по телефона.

- Не е така..
Каза тя и се усмихна леко.
- Той е много послушен и зрял за възрастта си...много жизнерадостен..
Продължи тя, но после внезапно усмивката ѝ стана някак тъжна.
- ...обещах на Джин да не му липсва нищо и да бъде щастлив дори и така. Радвам се че е толкова непринуден и весел въпреки случилото се...

- Показваш ли му снимки? На Джин...

- Всеки ден...