My CEO HUSBAND:฿ⱤɆ₳₭ł₦₲ ł₵Ɇ

34.

- Ама че каша...какво ще правя без теб скъпи... Намджун се възползва за пореден път от възможността че не си до мен и напада отново...
Мислех си задълбочено самичка на глас..
- Моля те...кажи ми какво да правя..
Идеше ми да заплача, но осъзнах нещо...

"Но няма значение чие е детето. Важното е да сме заедно и да се обичаме."

Спомних си всичко...

"Ти ще бъдеш чудесна майка, както и аз чудесен баща."

"Не се бой. Няма. Но няма да му позволя да те има.. нито теб, нито детето. Довери ми се. Щом приключи този кошмар ще идем в друг град и ще започнем да живеем спокойно далеч от проблемите. Ние тримата, нали?"

Всичко през което минахме...

"- Докторе какви са резултатите??
- Момент, сега ще ви кажа...И така. Според изследванията които проведохме то е 55% на господин Ким Сокджин и 45% на майката.
*щастието от новината и празника*"

Защо се боях...вече бяхме направили едни тест и той показа каквото и очаквахме, защо изобщо се притеснявам? Намджун отново ще трябва да се разочарова, но ще види истината и ще ме остави намира...мен и детето...завинаги...
Ако направя теста няма да му докажа нищо повече от това че греши и е принуден да ни остави завинаги.

- Реших го. Ще дам проба от Техьон за теста. Не бива да се съмнявам в Джин. Това е плод на нашата любов. Живея живота си такъв какъвто е в момента благодарение на него и ще продължавам да му се радвам.

Казах си, след което станах от дивана и се отправих към спалнята, за да си почина. Бях толкова изморена...

През това време докато се опитвах да заспя чувах, че Джимин и Техьон са се прибрали. Момченцето ми...много скоро нещата ще се оправят...