My CEO HUSBAND:฿ⱤɆ₳₭ł₦₲ ł₵Ɇ

98.

- Добре дошъл скъпи.

- Добре заварила, скъпа. Как си?

- Добре. Един човек дойде да те търси.

- Така ли кой?

- А....
О не! Забравих името на човекът!
- Ами един мъж, само че...аз леко а...забравих името му...

- Мъж ли?!?
Извика Намджун, хвана ме с две ръце и ме огледа от всякъде.
- Добре си нали??

- Д-да да! Няма ми нищо! Ама и ти си..!
Поглеждайки нагоре, видях ядосаният му, разтревожен и объркан поглед. Беше странен начинът, по който ми се караше.
- ..Д-джун..

- Как си могла да пуснеш някой вътре, когото не познаваш?!

- Ама той кажа, че те познава!

- Ама мен всички ме познават!

....това беше вярно, дали не сбърках..?
Не! Човекът беше добър! ...но пък беше японец...Не не! Т/И! Сама видя,че той беше добър човек, въпреки расата си!

- Добре, добре. Поне коя раса бе?

- Японец..?

- ОХ ЧАГИЯЯ!
Викна Намджун и ме прегърна силно загрижен.
- Ами ако ти се бе случило нещо??

- Намджун стига глупости! Нищо ми няма! Човекът дойде с добри намерения!

- Добри ли? Какви?

- ...

- Защо се замълча така? Станало ли е нещо наистина?

- Не е ставало нищо.

- Тогава? Просто ми кажи. Защо дойде тук този човек? Какво е искал от мен?

- Пуснах го, защото ставаше дума за теб..

- Както всеки клиент на компанията.

- Не беше клиент! Колко пъти да ти казвам!

- Тогава? Какъв ми е?

- Не знам....не поисках да го закачам на тази тема....каза, че идва по семейни причини...

- ....

- Изглеждаше весел, но причината за която дойде да те търси определено го гризеше отвътре и го притесняваше...

- Японец казваш....
Замисли се Намджу.
- Смята ли да дойде тук пак?

- Всъщност да, вие се разминахте за 20 минути...Така че утре може да дойде отново по същото време.

- Хубаво.
Каза той с примирен глас.
- Утре ще дойда навреме и ще видя кой е, ок?
Аз кимнах.
- Добре. Нека вървим сега, дизайнерът ни чака, имаме час.

Тръгнахме и предприехме дизайн.
Всичко щеше да бъде готово навреме за събитието.

Прибрахме се обратно вкъщи. Вечерята бе готова, хапнахме, а след нея издебнах удобният момент, когато никой не ни гледаше да го попитам:

- Намджун...

- ?

- Според теб....кой може да е бил онзи човек..?

- Ами, ако ми беше казала име, можех и да имам представа, но за сега мога само да предполагам...

- Не е като да не знам името му..! Просто не съм сигурна в него дали беше така!

- Добре, тогава ми кажи как ти звучи най-правилни по спомен?

- Аах, трябва да помисля хубаво. Дали не бе...Ацуями? Не не. Чакай ще се сетя ...

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
Гледна•Намджун
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

Атсуями-кън?? Но той как?! Не...
Застинах в мисли. Не е възможно...няма как...!

- Джун-ах? Добре ли си? Какво ти става?
Погледнах обратно към Т/И, щом слязох на земята обратно.
- Целият се умърлуши, всичко наред ли е?
Едва чак сега бях осъзнал че ме бе избило на студена пот.
Не...нищо не е наред Т/И. Ако си права за името, то значи нищо не е наред! Миналото ми ме преследва от
- Намджун! Не ме плаши, а ми отговори!
Разтресе ме за раменете с две ръце.
- Какво ти стана изведнъж? До сега никога не съм те виждала такъв!?

- ...Т/И да си лягаме. Ще го мислим утре.

- Еех??! Това пък какво ще рече?! Намджун не ме отрязвай така!

- Не те отрязвам чагия, просто съм уморен. Хайде. Утре ще видим кой е човекът заедно...хайде..
Подхванах я аз и се качихме нагоре. С това темата за днес приключи и отидохме да спим...поне един от нас.

═━━━─── • ───━━━═
Кошмарите от миналото ми се завърнаха...
═━─────━▒ ۞ ▒━─────━═
•
•
•