My CEO HUSBAND:฿ⱤɆ₳₭ł₦₲ ł₵Ɇ

5.

Това...това е детето! Това е детето, което се качи днес в колата ми по погрешка!
Крещях в ума си, когато повдигнах поглед и към възрастният до него.
ПАРК ДЖИМИН!?

Побързай да скрия лицето си, когато минаха покрай чадърът ни.

Но...но..какво прави този с детето..

- Чичо! Може ли да идем на плажа пак?

ЧИЧО?!

- Но ти вече ходи Техьон. Тъкмо ти изсъхна косата.  Ако идем и се мокриш още и настинеш, мама ще се кара и на двама ни.

- Моля те чичо Джимин! Само малко! Няма да се мокря обещавам!

- Хах, добре. Хайде. Ела да си понамокрим краката пак.

Чух Джимин и в следващият момент обърнах лицето си, за да не ме познае, когато мина покрай мен.

Гледах ги как си играеха с вълните и малкият се смееше.
Чичо...нарече го чичо...което значи...че това наистина е синът на Т/И...
...моят син...

В този момент очите ми се напълниха със сълзи и няколко от тях паднаха. Минаха почти 6 години. Не мога да повярвам...Колко е пораснал само..

- Какво по...!? Намджун какво става?! Да не би да вали?! Защо усещам капки?!

В този момент Джени се обърна и аз побързах да изфабрикувам нещо.

- Съжалявам мила, задуха вятър и ми влезе пясък в очите.

Когато погледнах пак към същото място на плажа тях ги нямаше вече. Бяха си тръгнали явно...

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
Гледна•Т/И
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

Бях се отпуснала и спях, когато ме обзе кошмар. Видях онзи човек отново.

- Техьон..

Сънувах как, ако беше разбрал къде е Техьон щеше да ми го вземе...и нямаше да го видя никога повече...
...не...съкровище...

- Мамо! Прибрахме се!

Чух гласът на Техьон в холът и рязко се събудих. Сърцето ми препускаше...беше просто поредният кошмар. От време на време получавах такива след смъртта на Джин...

Разтърках очите си. Станах от леглото и отидох при тях.

- Техьон, тихо. Мама сигурно още спи.

- Прибрахте ли се? Как си изкарахте?

- Нуна??

- Мамоо!

Затича се да ме прегърне и аз прегърнах моето малко съкровище също.

- Извинявай, че те събудихме нуна.

- Няма проблем Джимини. Аз бях будна така или иначе. Сега. Кой първи ще ми разкаже как си прекарахте навън?

- Аз! Аз!