My CEO HUSBAND:฿ⱤɆ₳₭ł₦₲ ł₵Ɇ

54.

- Намджун аджуши! Това твоята къща ли е?

- Да, моята е. Но от днес нататък е и твоя също. Ще живеем тук заедно. Аз, ти и мама.

Техьон ме погледна с озадачение в очите.

- Омма, защо ще живеем в къщата на Аджуши вече?

Опитвах се да задържа сълзите си. Погледнах към Намджун, който ми кимна.

- Миличък...това е новият ти татко вече.

- Аппа (татко)?

- Точно така Техьони! Не се ли радваш? Мама вече ще бъде щастлива, също както и моят Техьони, нали?

- Мамо, наистина ли ще се омъжиш за аджуши??

Аз му кимнах.

- И вече значи ще живеем на това огромно място?

Пак му кимнах.

- Ами чичо Джимин? Той къде ще ни идва вече на гости??

- Техюни, притесняваш се излишно. Тук ще идва разбира се...

..ако Джимин разбере ще убие Намджун с голи ръце...

- Я сега да попитам момчето си. Искаш ли да видиш новата си стая?

- Да!

Отидохме горе, за да види новата си стая.

- Ехааа огромна е!

Зарадва се Техьон и тръгна да скача по леглото.

- Техюни, моля те! Недей да скачаш по леглото!

- Няма проблем Т/И. Остави го да скача.

Погледнахме се в очите и видях доброжелателната му усмивка...за първи път от години...
Не можех да не погледна надолу. Не исках да срещаме погледи.
Внезапно Техьон скочи от леглото на пода и ни стресна. Погледнах рязко към него как се затича към бюрото си, а после към гардероба.

- Еха! Омма! Виж! Всичките ми неща са тук! И имам нови играчки също! А само виж какъв огромен гардероб имам!

Трябва да призная, че в апартамента се опитвах да науча Техьон на скромност, но Намджун се е справил добре. Радвам се, че детето ми се радва също...само дано сега не го разлигави...