My CEO HUSBAND:฿ⱤɆ₳₭ł₦₲ ł₵Ɇ

56.

- Мм не знам много добре. Бях малък когато ни напусна. Имам много бледи спомени, но беше много добър и мил с мен. Играехме на какви ли не игри и си строяхме укрепления в спалнята. Беше най-добрият татко!

- Хах най-добрият, а...

Свих юмруците си тихо. Вътрешно мисълта, че се е наложило някой друг да се грижи за детето ми ме смазваше. Но и съм благодарен, че този някой е бил Джин...не можах да се сбогубам с него, скарахме се жестоко заради Т/И и Техьон и спряхме да си говорим...завинаги...щеше ми се да можех да променя това..

- А? Намджун аджуши? Плачеш ли?

- Не..нещо ми влезе в окото...
Побързах да изтрия с ръкава очите си. Как можах да си позволя да покажа емоции..
- Добре съм Техьони. Ето, не плача.

Скоро Т/И и Юнги сервираха и седнахме да хапнем. Стана време Техьон да си ляга.

- Хайде Техюни, кажи на останалите лека нощ.

- Лека нощ~

Каза го толкова сладко, че не можех да не се усмихна.
- Лека нощ, Техьони.
Помахах му и той на мен също.
- Хайде скъпи, иди и ме изчакай в банята, аз идвам по теб.

- Т/И..почакай..!
Спрях я за момент и тя се обърна.
- Исках да поговорим..

- За какво искаш да говорим?

- При... Техьон ли ще спиш?

В този момент погледът ѝ стана дори още по-студен.

- Разбира се, че ще спя при синът си, Намджун. Той не е свикнал да спи все още в толкова голяма стая като тази сам. Пък и нямам желание да стоя в една стая с теб какво остава в едно легло. Не забравям толкова лесно.

Замълчах и погледнах надолу. Аз съм такъв глупак...знаех отговорът ѝ, но просто исках да говори с мен каквото и да било и колкото и да боли от думите ѝ. Гласът ѝ ми липсва. Всяка частица в нея ми липсва...

- Сега ме извини.
Обърна гръб и продължи по стълбите нагоре.
- Лека нощ, Намджун.