My CEO HUSBAND:฿ⱤɆ₳₭ł₦₲ ł₵Ɇ

75.

Работех над най-новото си произведение и се опитвах да направя първите глави в приведените, но това е толкова работа...

- Ъгх, главата ми ще се пръсне.
Затворих очи и започнах да масажирам слепоочията си.
- Може би не е лоша идея да ида до кухнята за чаша вода...
Изправих се,но усетих веднага как ми се зави свят и се спрях за момент на едно място.
- Не, не ми трябва вода..трябва ми нещо за глава..
Запътих се по-бързичко към Юнги в кухнята.

- Юнги!
Извиках едвам.

- ?!?

Изтичах до мивката и започнах да си наливам вода. Ръцете ми трепереха докато държах и пълнех чашата.

- Т/И, добре ли си? Какво ти е??

- Юнги...дай ми бързо нещо за глава, защото имам чувството, че ще припадна!

Наистина усещах, че ще колабирам скоро...

- !!!
Затворих очи от болка.
- Т/И чакай стой така! Ела тук да седнеш!

Спрях го с ръка, но бързо с ръката, с която му казах да почака се хвана за ризата му. Използвах тялото му да се подпра на него, а той ме хвана да не залитна.

- Т/И...

- Не виждам...

- !!!
Картината ми внезапно стана черна.
- Т/И!!!
Следващото което си спомням бе как Юнги ме носи през коридорите. Беше ужасно...виждах ги, но нямах силите да реагирам за да им кажа, че ми няма нищо...

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
   Гледна•Юнги   
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

Тя припадна!!
Грабнах я веднага в булченски стил и след секунди Т/И вече беше изпаднала напълно в безсъзнание. Затичах се с нея към коридора.

- СЪР!!!

Намджун излезе на пожар от кабинета си. Видя Т/И в ръцете ми и изтръпна.

- Т/И! Какво стана!?