My CEO HUSBAND:฿ⱤɆ₳₭ł₦₲ ł₵Ɇ

2.

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
Гледна•Т/И
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

- Мамо, сърдиш ли ми се, че избягах така?

- Разбира се, че не момчето ми. Ти просто беше развълнуван. Не си виновен ти, моя е вината, че не те наблюдавах достатъчно. Но! Повече никакво тичане пред мен надалеч, разбрахме ли се?

- Да, мамо.

- Е, добре. А сега,я виж кой е там! Ето го чичо!

- Хеей~!

- Чичо~ !

Затича се малкият към брат ми,той го пое и вдигна е ръце за една голяма прегръдка.

- Ето го голямото ми момче! Я колко си пораснал след последният път.

Усмихна му се топло той. Техьон обичаше колкото единият си чичо Техьонг, толкова и другият си чичо Джимин.

- Мина доста време време от както се видяхме за последно, Джимини.

- И аз се радвам да те видя, нуна. Липсвахте ми. А сега!
обърна се към мъника в ръцете му.
- Кой е готов да ми дойде на гости?

- Аз! Аз!
Извика радостен Техьон.
- Да тръгваме чичо! Да тръгваме!

- Хах,да. Хайде да тръгваме.

Качихме се в колата му и потеглихме.

- Как пътувахте, нуна? Всичко наред ли беше?

- Да, само дето...

- Аз се качих в грешната кола без да искам!

- Ой! Ама ти си бил станал голям палавник! Явно наистина не си имал търпение да се видим, а?

След малко пристигнахме. Джимин отвори вратата и влязохме.

- Нуна, чувствайте се у дома си. Ако ви трябва нещо не се бойте и си взимайте или питайте, ако не откривате. Починете си малко и после с кой отиваме на плажа?

- С мен, с мен!

- Нуна, ти ще дойдеш ли с нас по-късно?

- Не, Джимини. Капнала съм, станах рано, така че ще поспя малко,само да приготвя нещо на Техьон за хапване. Ти искаш ли?

- Не си играй да се изморяваш допълнително нуна. Няма нужда. Аз ще заведа Техьон и ще хапнем нещо навън.

- Е, добре. Пазете се и приятно прекарване.

Момчетата се приготвиха и след малко тръгнаха. Аз се пооправих малко също и скоро неусетно заспах.