My CEO HUSBAND:฿ⱤɆ₳₭ł₦₲ ł₵Ɇ

69.

- Хайде Т/И. Да се прибираме у дома...

Прибрахме се без да обелваме и дума в колата. Бях толкова съсипана.

- Добре дошли, госпожо!
Подминах Юнги без да го отразявам особено.
- О, какво ѝ е на госпожата?
Можех да чуя учудения му тон към Намджун.

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
       Гледна•Намджун     
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

- Остави я за малко сама Юнги...има нужда.

- Разбрано.

Докато разговарях с Юнги, Т/И вече се беше качила в спалнята. Горката. Ето за това исках да я предупредя. Какво пък в крайна сметка. Днес плаче, но утре ще се усмихва...едно зло ѝ падна от главата, дори и да не го осъзнава..

Качих се горе и застанах пред вратата.

- Т/И...
Почуках. Нямаше отговор.
- Влизам, чу ли?

Отворих вратата и я видях завита в завивките. Плачеше.

- Скъпа...
Доближих се до нея и седнах на леглото. Беше се завила през глава. Погалих главата ѝ през завивката с надеждата,че ще ме погледне, но тя отказваше да ме отрази.
- Т/И...

- Махай се...

- Скъпа, хей погледни ме.

Тръгнах да дръпвам завивката от главата ѝ, но тя я хвана здраво.
- Не Намджун! Махай се! Не искам да те виждам в момента!
Явно нямаше да стане така...
Оставих завивката ѝ и тя се дозави обратно.

- Хубава работа. В момента аз съм твоят най-близък човек. На мен ли точно намери да се сърдиш в този момент?
Може би трябва да опитам по друг начин...
- Т/И. Недей да плачеш, моля те. Не си заслужава за тези хора..

- Да не плача...толкова ти е лесно да го кажеш, когато не знаеш колко хубави моменти съм преживяла с това семейство!

- Но не забравяй, че имаш и друго семейство! Аз и Техьон ще сме до теб винаги. И с нас ще имаш толкова щастливи моменти, колкото си имала с тях. Не, всъщност!...Обещавам ти, ще имаш дори повече!