My CEO HUSBAND:฿ⱤɆ₳₭ł₦₲ ł₵Ɇ

26.

- Добре дошла отново, Т/И. Как си след кратката почивка от мен?

- Ти си безсрамен...

Идеше ми да заплача отново, но нямаше смисъл. Трябваше да бъда силна и да не показвам слабост.

- Кажи ми. Как е да живееш като известен писател, борещ се за женските права?
Отворих широко очи.
- Да, да. Прочетох книгата ти и искам да ти кажа, че доста те бива с думите вътре.
Каза той и ми размаха във въздуха пред очите едно копие, след което го пусна тежко на бюрото си отново.
- Обаче. Краят ѝ не ми допадна. Защо не напишеш втора част този път с по-хубав край, а? Този тип Седжун нещо много я тормозеше героинята. Изобщо не ми допадна персонажа му.
Каза той и се доближи до мен.
- Много ми е...прекален.

- Ти си болен...ти си просто болен Намджун...Нима ме довлече обратно тук само за да те слушам какво ревю правиш на книгата ми?!  ОСЪЗНАВАШ ЛИ ЧЕ МОГА ДА ТЕ СЪДЯ ЗА ПРЕДУМИШЛЕНО ОТВЛИЧАНЕ, ИЗНАСИЛВАНЕ И ДЪРЖАНЕ НА ЧОВЕК ЗАТВОРЕН ПРОТИВ ВОЛЯТА МУ?!

Намджун замълча и ме погледна.
- Хах не ме остави да довърша скъпа.
Хвана брадичката ми и ме накара да го погледна в очите нагоре от стола.

- Мислех, че съм изцедил и последните  сили у теб и ще си послушна и тиха, но ти винаги си пълна с изненади. Не се пали и задръж спокойният тон. Коментарите ми по книгата ти са бонус. Истинската причина поради която си тук е друга и ти знаеш много добре вече каква е.

Пусна рязко брадичката ми и продължих да гледам надолу в пода.

- Дай ми синът ми. Той има нужда да расте с истинският му баща. Видях го в Бусан. Колко още ще продължаваш да лъжеш родителите си и себе си че детето е на Джин? Някога изобщо виждала ли си снимки на мен и на него като деца?

- Казах го горе и сега ще се повторя отново. Няма да ти позволя да сложиш мръсните си ръце върху него.