My CEO HUSBAND:฿ⱤɆ₳₭ł₦₲ ł₵Ɇ

51.

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
       Гледна•Намджун     
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

Стоях си в офисът вкъщи и си пиех любимото американо кафе, което Юнги ми беше донесъл, когато тя се обади. Подсмихнах се преди да вдигна.
Изглежда Т/И беше разбрала вече какво съм направил.

- Ало?

- АХ ТИ МРЪСЕН КУЧИ СИН! И СМЕЕШ ДА МИ ОТГОВАРЯШ ТОЛКОВА СПОКОЙНО!?

- О, Т/И. Виждам че си в настроение.

- О ДА! И ТО КАКВО! КЪДЕ СА МИ НЕЩАТА ОТ КЪЩАТА?!

- Успокой се като за начало. Всичко скъпо и ценно го пазя на сигурно място.

- Ах ти...ще те...

- Преди да си си довършила нека ти го обясня така Т/И. Сигурно си в недоумение още защо го направих нали?
Тя замълча.
- Още тогава ти го казах и ще си спазя думата. Ще оправя нещата започвайки едно по едно. Ти се инатеше да дойдеш доброволно със сина ни при мен и да живеем спокоен живот без никой да ни безпокои повече. За това аз ще го направя вместо теб. Ако ти не искаш да дойдеш, ще те накарам да го направиш искаш или не. И без това имаме сделка.

- Намджун не съм в настроение за шегички.

- А кой е казал че аз се шегувам?

За момент тя отново замълча.

- Идвам при теб. Писна ми от твоите игрички...

Хах, неочакван обрат. Т/И ми затвори телефонът и аз останах смаян с усмивка на лицето.

- Хах... невероятно..

- Нещо притеснява ли ви сър?

- Не, Юнги. Добре съм. Повече даже от добре...

След 30 минути Т/И дойде в кабинета при мен.

- ТИ!

Разкрещя се тя и бързо се затича към мен до стола, да ме хвана за яката.

- Т/И, почакайте!
Опитваше се Юнги да я махне от мен.

- Как можа да си направиш тази ужасна шега с мен!

- Т/И мисля че ти казах, че съм сериозен.

- Съсипваш ми живота все повече с всяка изминала минута Намджун! Къде ще остана сега с Техьон!?

- Ще останеш тук.

- За какво говориш!? Утре Техьон е на училище!

- Всичките ви дрехи и вещи са тук, дори Юнги вече ги подреди по местата им.

В този момент видях как изражението на Т/И се промени драстично в унемление.