My CEO HUSBAND:฿ⱤɆ₳₭ł₦₲ ł₵Ɇ

73.

- Познаваме се от цял живот...той беше първият човек, който ме посрещна в онази къща..и накрая...аз съм последният, който го изпраща.

- ... Намджун...колко близки всъщност бяхте с Джин преди да се запознаете с моето семейство..?

- ..много..

Намджун не спираше да гледа надолу сякаш си припомняше някакви моменти в главата. Чувствах се ужасно...

- Искаше ми се да го помоля за прошка днес...и също така да му обещая нещо..

- ??

- Ще се извиня за държанието си и неуважението си...но и също така искам да му обещая...

В този момент Намджун хвана ръката ми...какво е намислил?

- Той те обичаше и се грижеше за теб и детето ми...сега е време и аз да се погрижа за детето си и жената, която той обичаше...

- Н-намджун?!?

Дръпнах ръката си стресната, но той ме погледна в очите сериозно и някак тъжно.

- Обичам те...този път наистина...

- ...

- Но вероятно все още не мога да чуя тези думи от теб обратно, нали..?

- !!!

- Няма проблем. Ще те чакам. Хайде. Да се прибираме...

- Да...

Изправих се от тревата и се запътих да си вървя, когато видях шофьорът да идва към нас.

- Сър, да вървим.

- Няма нужда.
Обърнах се и погледнах отново към него.
- Ще се возя с Т/И на път за вкъщи, ти се прибирай.

- Разбрано.

- Намджун...

- Какво? От няколко дни насам не мога да се засека с теб. Липсваш ми...

- ....

- Е, хайде да вървим.

Качихме се в колата и тръгнах.

- Не е ли малко глупаво от твоя страна?

- Мм? Кое?

- Ти си технологичен гений, а не можеш да изкараш една глупава шофьорска книжка. Това.

- Първо, нямам нужда, нали ти можеш. Второ, защо да си правя труда, когато имам парите да си плащам някой да ме вози?

- ...ама че логика имаш...

- Мисълта ми е, че ще си изкарам шофьорка книжка, когато си нямам друга работа.

- Та ти винаги имаш какво да вършиш!

- Именно.

- ....

- ....

- Хей, Намджун...ще ми разкажеш ли за детството ви с Джин..?