My CEO HUSBAND:฿ⱤɆ₳₭ł₦₲ ł₵Ɇ

79.

Прибрахме се вкъщи. За успокоение на всички Т/И вече беше в съзнание.

- Мамооо!
Извика Техьон бързащ да прегърне майка си в леглото.
- Какво ти е? Аппа каза, че си се разболяла.

Т/И ме погледна учудено по същият начин, по който аз изгледах Техьон в колата.

- Знам.
Поклатих ѝ глава.
- И аз се учудих.

- Омма кажи нещо дее~ Защо се разболя~?

- Хах, ами миличък аз...
Тя ме погледна и аз ѝ отвърнах с осъдителен поглед
- ....излязох навън без чадър...

- И за това мили ми Техьон не повтаряй грешката на омма и никога не излизай навън без чадър, когато ще вали.

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
  Гледна•Т/И    
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

Намджун да не би да ме дразни или да се занася с мен?

- Е, добре омма има нужда от почивка вече, така че нека я оставим да си почива още малко. Хайде да идем да те измием и преоблечем теб, защото скоро ще вечеряме все пак.

Намджун погледна към мен със загрижен погледа. Беше странно. Енигматичната усмивка която ми показа...определено не е като да не ми хареса. Сърцето ми започна внезапно да бие по-силно.
Двамата напуснаха стаята и аз останах сама...отново с мислите си...

- Какво пък беше това...?

Реших да дремна, защото се почувствах изморена отново.

Затворих очите си за момент, а в следващият усещах една ръка как държи лицето ми. Галеше леко косата ми. Това усещане пораждаше едно забравено чувство на любов у мен.

- Т/И, чаги-а събуди се. Трябва да хапнеш.
Отворих очите си и видях Намджун срещу мен.
- Хайде. Юнги е направил пилешка супа специално за теб.
Намджун ми помогна да се изправя в леглото.

- Колко е часът?

- 8, време за вечеря.

- ...а да...Ами..?

- Не се притеснявай. Техьон вече вероятно е приключил с храната си.

- ...ясно..е, щом е така.

Тръгнах да посягам към подносът с храната, който желе оставен на нощното ми шкафче, но Намджун спря и дръпна ръката ми.

- Ъ, ъ, ъ~ Няма да стане така. В момента си слаба и трябва да пестиш силите си. Няма да ти дам. Дай аз да те нахраня.

- Каквооо?!

- Чу ме. Нека аз те нахраня. Хайде.

- Намджун аз да не съм де...!!
Преди дори да довърша изречението той ми набута лъжицата в устата да пробвам.
- ...колко е вкусно..