My CEO HUSBAND:฿ⱤɆ₳₭ł₦₲ ł₵Ɇ

61.

- Хах, бившата, а?
Подсмихна се и ме обиколи. Стоях на едно място и не смеех да помръдна от погледа ѝ като плячка, интоксикирана с паешка отрова...
- Очаквах повече. Разбирам защо те е преживял.
Почувствах се нищожна...

- Нека само уточня.
Добави Юнги.
- Госпожа Ким все още е настояща съпруга на господарят ми.

Джени ококори очи и погледна отново към мен. Вече в погледът ѝ не се четяха самоувереност и високомерие, а гняв и застрашение.

- Хах, моля?
Подсмихна се отново.
- Юнги не ставай смешен. Всички знаем че аз ще му бъда жена.

Погледна към мен и ми показа пръстена на ръката си, което накара и мен самата да отворя широко очите си осъзнавайки какво ми казва.

Те са заедно...не е просто за вечер или две, а те наистина са заедно...

- За жалост не мис, вие сте в някаква грешка. Господин Ким не говори ли вече с вас за това?

Тя се ядоса. Вдигна ръката си към мен рязко в опит да ме удари. Непосилна на нищо се опитах да се защитя поне от удара. Затворих очите си, но...ударът не ме достигна...Отворих очите си отново в недоумение, когато видях ръката на Юнги над мен. Спря я.

- Мис, мисля че вече е време да си вървите от имението.

Джени се отдръпна и погледна към Юнги,но той беше мъртвешки сериозен. Осъзнала че трябва наистина да си върви, тя тропна с крак и се обърна без да поглежда назад. Затръшна вратата и ни остави.

- Добре ли си?
Кимнах му.
- Слава богу...

- А Юнги...каква му е Джени Ким на Намджун, че реагира толкова рязко към мен? Нима му е...

Юнги замълча и погледна надолу.