My CEO HUSBAND:฿ⱤɆ₳₭ł₦₲ ł₵Ɇ

120

/Previous/-Намджун кажи ми истината! Аз трябва да знам! Какво искаше да каже баща ти с това на палубата? /

- Т/И...

- Отговаряй!

- Т/И...

- "Аз. Tози, който я измести от орбитата, около която трябваше да се върти и да живее нормално!", "Аз накарах Намджун да я вземе!", "Аз съм причината, за всяко препятствие, което се изправи пред нея." Какво имаше предвид той с това?

Намджун погледна надолу и замълча.

- Знаеш значи все пак...

- Т/И...нека се приберем и...

- Не! Ще ми кажеш тук и сега! В този момент! Вкъщи има твърде много уши!

Намджун продължаваше да мълчи.

- Парите, нали така? Какво още? За какво още ме използваше баща ти? Хайде Намджун, кажи ми.

Намджун се поколеба дали да изрече нещо, но накрая събра смелост.

- Аз а...ами..Мислех дълго над това преди години защо всъщност той настояваше двамата с теб да бъдем заедно и.. осъзнах, че аз го направих заради това, което ми обеща, но баща ми е имал друга цел в главата си. Ти знаеш, че аз.. ти знаеш, че съм много даровит човек..нали? Гениален в някои области. Той няма ползва от това да ме остави, но...Какво, ако съзнателно е искал да запази тази "гениалност" в семейството?

- ...

- Какво, ако всъщност той е видял някакви качества у теб, които е решил, че ще са добра комбинация с моите и...

- ...искаш да кажеш, че ме е използвал като инкубатор за вашия род, така ли?...хах...използвал ме е като икнобатор!

- Т/И, стига де! Може да не е така! Недей да си правиш прибързани заключения! Не казах инкубатор никъде!

Обърнах се обратно към волана и просто потеглих рязко, не желаех да слушам повече.

- Хей! Ей! Не така рязко, Т/И! Моля те успокои се!

- Не мога да повярвам, че стареца ме е държал през цялото това време като пешка в своята игра в опитите си да развие този род!

- Т/И! Моля те полека! Ще ни блъснеш някъде!

След няколко минути вече си бяхме вкъщи. Станах, взех си нещата и просто затръшнах вратата на апартамента под носа на Намджун.

- Т/И!

╭┉┉┅┄┈◦ೋ◦❥◦ೋ

ГледнаДжимин