My CEO HUSBAND:฿ⱤɆ₳₭ł₦₲ ł₵Ɇ

40.

Минаха още 3 дни и се опитах да забравя за случилото се. Отново продължих с обичайното си ежедневие. Свършвах работа, прибирах Техьон от училище, правех вечеря, подготвях го как да пише, за да не му е трудно от есента, когато почне първи клас и си пишех странична работа на лаптопа, заедно с кухненските задължения в къщата.

- И така. ㅁ М. Ето така се пише.

- Така ли?

- Точно така скъпи. Продължавай така. Мама отива да направи вечерята, ако имаш нужда от помощ ме викни, нали?

- Добре.

Оставих Техьон във всекидневната и отидох до кухнята. Отворих хладилника и видях че е празен. Гадост...забравила съм да напазарувам. Ето какво все си мислех че забравям цял ден...

- Техюни, мама отива да напазарува набързо за вечеря и се връщам. Ти продължавай да пишеш и като се върна искам да ми покажеш какво си написал, чу ли?

- Добре, мамо.

- Добре. Стой мирен и си пиши. Сега се връщам.

Взех си пари и пазарската чанта бързо се спуснах надолу по улицата до супермаркета. Техьон попринцип е послушно дете, така че не се притеснявах за него, но все пак имах лошо предчувствие. Не знам защо имах лошото предчувствие, че нещо е на път да се случи..

- Ким Намджун?
Чух от някъде това име и веднага се обърнах параноично.
- Да. Той е онзи технологичен гений! Казват, че е създал компанията си сам самичък само с помощта на един малък екип и сега просперира над технологичния пазар.

Продължих да си вървя. Просто ме гони параноята. Малко прекалявам. Намджун е известен сред хората навсякъде по света, какво толкова, чула съм му името..
Но...защо лошото ми чувство се усили още повече...
Забързах походката си. Исках да се прибера бързо и докато се осъзная започнах да тичам натам.
Пред входа на апартамента видях черен  Мерцедес. Приличаше на колата с която Юнги ме беше закарал последният път. За момент изтръпнах но после се успокоих.

- Престани Т/И!
Спрях се на едно място пред колата и тропнах с крак.
- Това, че виждаш същата кола НЕ ЗНАЧИ че задължително е свързано с Намджун. Престани!
Успокоих се.
- Вероятно в този момент Техьон ме чака горе да се прибера и си е написал упражнението. Няма нищо такова. Намджун не е тук.

Продължих нагоре уверено и отворих вратата на апартамента.

- А! Мама си дойде!

- Съжалявам, ако се забавих съкровище. Побързах колкото можах.

- Няма проблем, мамо. Ще видите, мама е  много добра.

Чух Техьон как говори на някого във всекидневната...на кого говори..?

Събух се и влязох да оставя в кухнята покупките, когато обърнах глава да видя как е Техьон и се стаписах...
Изпуснах покупките на земята..