My CEO HUSBAND:฿ⱤɆ₳₭ł₦₲ ł₵Ɇ

65.

В ръката му беше пръстенът който днес Джени ми показа на ръката си по-рано.

- Взех го. Бях до тук с нея. Искам да бъда само с теб от тук за напред.

Думите му звучаха топло, но трябваше да се върна на земята.

- Били сте толкова време заедно и накрая изненадваш и двете ни неприятно.

- Но тя не може да те замени. Искам да го осъзнаеш.

- Лека нощ, Намджун

Обърнах гърбът си и бях готова да вървя при Техьон, когато гласът му отзад ме спря.

- Утре се приготви да излезем навън! Имаш среща с осиновителите си.
Обърнах се.
- Утре ще си поговорите малко лице в лице.
Не знаех как се очаква да реагирам...

- Да...добре..

- И още нещо...!
Каза Намджун и хвана ръката ми.
- Нека да бъде официално.
В този момент отново извади нещо от другият си вътрешен джоб. Беше...халка?
Сложи я на ръката ми. Беше красива...
- Така и не ти я дадох...
Изглеждаше толкова елегантна...
Тогава той ми подаде своят пръстен.
- Ще ми я сложиш ли?
Напрежението започна да ме задушава.

- ..съжалявам..не се чувствам готова за това все още...

Оставих го просто да стои с халката в ръка.

- Разбирам...когато си готова, ще те очаквам..
Настана неловка тишина между нас.
- И все пак..приготви се за утре.
Кимнах му и си тръгнах в стаята при Техьон.

Сутринта дойде бързо. Облякох се и тръгнахме навън. Имахме запазена маса  в един ресторант градина. Намджун каза, че ще отнеме малко и няма да се застояваме дълго.

Когато пристигнахме видяхме вече нашите да ме чакат в отворената част на ресторанта на запазеното сепаре.

- Т/И?

Седнах на диванчето срещу тях и Намджун седна до мен.

- Какво прави той тук?

- Мамо, аз...

- Дойдох с нея, защото така смятах за най-добре. Събрахме се днес да поговорим.
Намджун им подаде някакъв документ на масата.
- Оженихме се.

-  Парк Т/И!? Какви си мислиш, че ги вършиш с този човек!?

- Татко...!

- Скъпа...нима забрави колко много плака заради този човек?