My CEO HUSBAND:฿ⱤɆ₳₭ł₦₲ ł₵Ɇ

58.

Минаха няколко дни след подписването. Техьон беше много щастлив като разбра. Разбира се не му казах какво ме е подтикнало да подпиша с този човек, но Юнги се осъмни.

Бях в кухнята и прихотвяхме обяда и вечерята с него. Белехме бамята, когато той реши да ме попита:

- Подписали сте?

- Мхм..

- Пак ли те накара с нещо?

- ...че как иначе..мислех, че го познаваш..

- Познавам го. Прави го защото е безсилен..

- ??

Надигнах главата си учудена и погледнах към Юнги, който си работеше и говореше толкова спокойно, сякаш не бе казал току-що нищо необичайно.

- Какво?

- Какво ли?! Как така е беззащитен? Ти изобщо чуваш ли се?! Та този тип живее в технологично имение, охранявано от лична секюрити система, има си бодигарди и теб, а ти нищо лично, но ми напомняш на някакъв бивш сериен убиец на моменти с това хладнокръвие.

- Учил съм таекуондо малко, колкото да се отбранявам, но не съм чак толкова страшен...още никого не съм убил..

Промърмори си сладко под носът. Реших да го подразня малко, тъй като така или иначе сме на темата.

- Хах, ако е било за малко, тогава как си опазил това известно ходещо бедствие толкова много години?

- С оръжие.

- !!!
Отговорът му ме стресна, защото никога не бях чувала икономите в имението на нашите да носят оръжия в себе си, докато ни обслужват. Но предполагам това обяснява нещата.
В този момент започна да отваря копчетата на сакото си.
- Ей, ей! Какви ги вършиш?!

Разгърна дясната страна от сакото си. Талията му беше тънка и стройна, и на нея стоеше внимателно прибрано дълго огнестрелно оръжив в калъф, сложен по такъв начин, че да не личи изобщо какво има под сакото му. Студени тръпки побиха гръбнакът ми в дълбочина. Това нещо го носи от както работи за Намджун...и само като си помисля че е заредено...