My CEO HUSBAND:฿ⱤɆ₳₭ł₦₲ ł₵Ɇ

77.

- Сър вие успяхте!

- Да...сега ме извини, но трябва да си измия устата.

- Хъ? Защо?

- Сам го каза, това лекарство не е за мен.

- О, да вярно..моля вървете, аз ще наблюдавам състоянието на госпожата.

Намджун отиде в банята и започна да се мие.

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
       Гледна•Намджун     
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

Измих се и се върнах обратно при Т/И и Юнги, за да наблюдавам състоянието ѝ и ето, че чудото се случи.

- Хах, страхотно.

- Колко е сър?

- 38,4.

Тя започна да сваля високата  температурата малко по малко.

- 38.2; 38; 37,5...

Започнах да си говоря резултатите на глас и най-сетне се отпуснах. Слава богу, вече е добре...Лицето ѝ прие по-спокойно изражение и започна да спи дълбоко. Не смеех да мръдна от покрай нея, дори и спяща. Айш...така ме изполаши с това..

- Юнги, колко е часът?

- Отива към 17 часът,сър. Вече час от както спи.

- Скоро някой трябва да иде да прибере Техьон скоро...

- Ако искате мога аз да ида.

- Не, аз ще отида, ти остани са се грижиш за нея, като се събуди.

- Разбрано.

Приготвих се да излизам, извиках шофьора си и тръгнах.

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
       Гледна•Т/И     
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

Главата ми...чувствам се толкова лека, но внезапно чувството изчезна сякаш нещо ме дръпна обратно на земята от облаците. Отворих очи и ме посрещна нежният допир на завивките и мекото легло. Какво по...

- Т/И!
Чух гласът на Юнги и се обърнах, за да го видя.
- Слава богу, че се събуди!
Последва бърза прегръдка.

- Юнги...какво стана?

- Как какво? Ти припадна.

- !?! МОЛЯ!?

- Да, свлече ми се през очите. Исках да те заведа в болница, но Намджун каза, че си добре и те остави да спиш. Каза че имаш нужда.

- Ясно...а...колко е часът?

- 16:56, защо?

- Техьон! Не съм го взела от детска!

- Не се бой. Скоро ще се приберат. Намджун отиде да го вземе.

- Намджун е отишъл?!

- Ъ да, защо?

- Та той изобщо знае ли къде е Техьон, че да го вземе от там?!

- Да, пратих адреса на шофьора му.

- Ясно...