My CEO HUSBAND:฿ⱤɆ₳₭ł₦₲ ł₵Ɇ

80.

- Хах ето казах ли ти? Сега хайде хапвай и си почини. Утре ще те проверя как се чувстваш. Ок? Хайде сега.

Намджун започна да ме храни и когато приключих с цялата храна той излезе от стаята. Добре вече съм яла...но няма шанс да заспя отново....
Ударих се по челото мислено.
Явно ще се наложи да заспя по старият изпитан метод....

- 1...2,3,4,5,6,7...
Броях докато не се уморя.
- 4989, 4990, 4991...
Погледнах към часовникът срещу мен.
- Ужас часът е 2 през нощта..а аз...все още съм будна..
Внезапно чух дръжката на вратата да се натиска и вратата на стаята се отвори бавно.
- Намджун??
Побързах да светна бързо нощната лампа, за да има някаква светлина в тъмната стая.

- Т/И, ти защо още не спиш?

- Ами аз....опитах се, но...предполагам броенето ме върши работа...

- Нима до сега си брояла?

- За жалост...

- Айгу~ Така няма да стане.

Намджун започна да се приближава към мен и отиде да легне от другата страна на леглото.

- Ей! Какви ги вършиш ти!?

- Лягам до теб очевидно.

- Не можеш да легнеш до мен! Аз съм...аз съм болна! Ще се заразиш!

- Не ме интересува. Ела тук.
Изведнъж ме придърпа силно в обятията си.
- Добре че дойдох да те видя.

- Намджун-а! Пусни ме! Ще се заразиш!

- Голяма работа. Ако се заразя, то тогава ще стоя в леглото по цял ден заедно с теб. Не виждам загубата.

- ....

- Хайде. Заспивай.

- ....

Тези две ръце  ме караха да чувствам такова спокойствие и сигурност. Най-сетне успях да се отпусна и заспах...странно...