My CEO HUSBAND:฿ⱤɆ₳₭ł₦₲ ł₵Ɇ

114.

Запътихме се обратно към къщата. Взех си куфарът и се качихме обратно в колата.

- Е? Имаш ли някаква дестинация на ум вече?

Попита развълнувано Джимин.

- До някъде да и до някъде не...

- Добре, нека чуя къде ти се ходи?

- Може ли първо да чуя накъде ТИ искаш да тръгнем?

- Някъде, където можем да прекараме време заедно и да си изкараме добре в същото време...мислех си дали да не отскочим до Бусан, но се сетих, че времето е студено и не става за море, така че...
Джимин ме погледна.
- Искам да ида някъде с теб, където да те опозная по-добре от всякога.
Преглътнах тежко.
- Сигурен ли си за това?

- Абсолютно!

- Добре тогава. Отиваме в къщата ми в родният ми град.

- Р-родният ти град??

- Да, забрави ли? Аз съм от Дегу.

- А....да вярно...
Запалих колата и тръгнахме по пътя. Пътувахме с много музика и позитивно настроение по магистралата. Наслаждавах се на обстановката. Отдавна не се бях чувствал толкова добре. Джимин реши да попее също малко. До този момент никога не бях вярвал, че хлапето може да пее така...беше някак красиво...
- Е, какво ще правим там?

- Като за начало ще си починем малко, защото пътят е много. След което ще идем ако искаш на увеселителният парк там. Огромен е, винаги е забавно там, пък и нямам търпение да ти видя изражението на свободното падане.

Засмях се. Джимин се намуси сладко.

- Да, да много забавно. Аз също ще те гледам не забравяй.
След което показа дяволитата си усмивка.
- И после?

- Хммм мислех си поне веднъж да идем до някоя от бутаническите градини или резерватите и през вечерите да излизаме на ресторант?

- Това звучи доста добре признавам...

- Но ако искаш може и да си готвим заедно вкъщи? Както кажеш. Аз съм добре всякак.

- Ще видим. Вероятно ще искам да пробвам храната ти, приготвена само за мен.