My CEO HUSBAND:฿ⱤɆ₳₭ł₦₲ ł₵Ɇ

76.

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
       Гледна•Намджун     
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

- Сър! Сър!

Чух Юнги да тича и да ме вика през коридора, за това излязох бързо. Видях го как тича и носи Т/И в ръцете си...какво по дяволите се случваше...

- Т/И! Какво стана!?

- Припадна!

- ...

Доближих се до нея, за да я проверя дали диша и какво е положението ѝ. Пипнах челото ѝ. Та тя гореше...

- Сър да я заведем в болница бързо!

- Няма нужда.Припаднала е от умора и защото се е разболяла. Сигурно не е яла нищо и се е претоварила, което е допоюогмало. Заведи я просто в спалнята и се опитай да смъкнеш температурата, ще я изчакаме да се събуди, за да разберем какво ѝ е точно.

- Разбрано.

Юнги се обърна и се запъти нагоре, а аз след него.
Остави я на леглото и отиде да вземе нужното, за да ѝ направи компрес, а аз седнах до нея да чакам. Милата...беше бледа като платно...
Мина час, от както припадна, а температурата ѝ упорито се бореше с нас да не спадне..

- Колко е?

- 39,4...

- Не е добре. Само на челото няма да помогне. Помогни ми да сложа компреси на цялото ѝ тяло.

- Разбрано.

- Сега?

- 39,8...сър има шанс бъбреците ѝ скоро да откажат, ако стигне 40!

- Мамка му, явно така няма да стане. Дай ми някое лекарство против висока температура. Търпението ми се изчерпа...

- Но сър...тя е в безсъзнание, как възнамерявате да ѝ го..

- Ти чуваш ли ме!? Казах да ми донесеш! Отказвам да загубя свой любим човек по толкова нелеп начин!

- ...да...

Юнги изтича набързо от стаята и след малко се върна с нещо в ръце. Най-сетне.

- Така. Дай ми го.

- Аз все още не разбирам как ще ѝ го дадете, има шанс да се прави в него, тъй като в момента не може да преглъща.

- Тогава ще я накарам, да преглътне!

- Но как?!

Изчетох набързо разписанието, видях нужната дозировка за нея и отворих лекарството.

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
   Гледна•Юнги  
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

Гледах Намджун колко бързо и самоотвержено действа.
Прочете набързо, отвори и тръпна бързо от лекарството...след което...го изпи..?..

- Сър! Какви ги вършите?! Това не е за вас!

Намджун се доближи до нея и я целуна...не.. всъщност ѝ даде лекарството..
След няколко секунди той се отдръпна от нея и тя преглътна и последната капка.

- Сър вие успяхте!