My CEO HUSBAND:฿ⱤɆ₳₭ł₦₲ ł₵Ɇ

106.

- Хьонг! Аз пътувам към болницата в момента! Разбрах от Джису какво се е случило с нуна! Къде сте?? Как е нуна?? В коя болница сте??

- Ах, Техьонги в момента сме в Централната болница. Току-що я изкараха от операционната. Лекарят каза, че вече е в стабилно състояние и я преместиха в болнична стая на петият етаж.

- Ясно...а Хьонг, кой номер е стаята??

- А....добър въпрос...от цялото притеснение не забелязах, изчакай така на линия, сега ще ти кажа.
Излязох навън, за да видя номерът.
- 355. Да. 3-5-5.

- Ок, аз почти съм там. До още 10 минути ще съм при теб. До след малко!

- Да...до след малко.

Колко неочаквано...
Ще звънна на Юнги да се върнат значи.

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
Гледна•Юнги 
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

Стояхме навън в отворената част на болницата, където имаше детска площадка.

- Юнги, мама ще се оправи нали?

Попита ме Техьон от леко люлеещата се люлка.

- Разбира се, че ще се оправи.

- А защо винаги на нея се случва това...?

- Кое?

- ...всичко лошо...

- .....Техьони не говори така. Баща ти също се притеснява.

- Да, но той се притеснява именно защото мама винаги е срещала само лошо. Защо тя среща само лошо, Юнги?

Думите на малкият ме оставиха безмълвен. Толкова малък и крехък, а как разсъждава само. Определено беше детето на Намджун.

" - ...не мога повече Юнги..животът за мен свърши..*задъхан и тъжен*...жената, която обичам  ме мрази и сега е далеч от мен завинаги...скарах се с брат ми... семейството ми спря да говори с мен заради скандалът...никой не ми вярва, че синът, който Т/И роди е мой, никой не ми вярва Юнги..никой не ме обича...никой...

- ..този кучи син.. Намджун! *разтръсква го* Това е само временно неразположение! Ще видиш! Всички ще се нареди с времето и ще се върне към нормалното за теб, чу ли?! *прегръща го*"