My CEO HUSBAND:฿ⱤɆ₳₭ł₦₲ ł₵Ɇ

112.

╭┉┉┅┄┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
Гледна•Намджун
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

- Джун, добре ли си?

- Да, не се тревожете. Няма ми нищо.

- Юнги отиде по Джимини...Ще ида по тях!

- И дума да не става! Остави ги...Юнги ще се погрижи за него. Стой тук. По-добре ще е да изчакаме Юнги да се върне.

- Трябва да говоря с теб.

- Джимини??

Джимин се върна вътре и дойде до детето.
- Техьони, моля те не се плаши от чичо. Чичо не го направи нарочно, но се ядоса много на татко ти просто. И въпреки това, аз никога не бих наранил някой от вас, нали?
Техьон поклати с глава и Джимин се паркира на дивана. Скоро Юнги дойде също вътре и застана в неутрална позиция около Джимин, вероятно в случай, че пак избухне да го предотврати.

- Сега ми кажи, г-н Ким.
Погледна ме с неговите очи сякаш се взираше в душата ми. Гледайки този поглед имах чувството, че в момента разговарях с дявола в перфектна материализирана форма.
- Какъв е планът ти за това, което позволи да се случи?

- Решен съм да я съдя. Адвокатите ми работят по въпросът вече.

- И къде е тя?

- За сега в неизвестност, но хората ми работят да я открият. Няма да се крие дълго.

- Значи си решил да я съдиш, но не я откриваш? Колко удобно.

Намуси се Джимин на дивана.

- Тя просто уцели такъв момент, но ти гарантирам, че няма да ѝ се размине. След като се върнем от Япония със семейството ми, вече тя би трябвало да се срещнем в съда.