14.

310 17 1
                                    

Юнги се забърза и ѝ взе телефонът, след което отвори слушалката и пусна на високоговорител, доближавайки телефонът до нея да говори.

- Ало?? Онни! Къде си!? Какво стана!?

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
Гледна•Т/И
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

Чувайки гласът на Джимини ми идеше да заплача отново, но преглътнах тежко и се опитах да остана хладнокръвна без да звуча нещастно.

- А! Джимини! Извинявай! Срещнах една моя приятелка на път към вкъщи. Имаше проблем и реших да ѝ помогна. Тази вечер вероятно ще остана у тях за малко до сутринта, за да обсъдим проблемът ѝ.

- Ама нуна! Как може да постъпваш така безотговорно! Това не е изобщо в твой стил! Дори не ми звънна! Умрях от притеснения по теб!

- Съжалявам Джимини. Просто...
В този момент погледнах към Юнги, за да срещна пронизващият му студен и още по-хладнокръвен поглед.
- Просто...нали знаеш. Не се бяхме виждали отдавна с нея и покрай цялата еуфория съвсем забравих че ме чакате вкъщи... Съжалявам..

- Добре няма проблем. Поне сега няма да се притеснявам, като знам че си добре.

- А, Джимини...още нещо...дай ми да се чуя с Техьон...

- Добре стой така, само момент. Техюни! Ела да говориш с мама по телефона.

- Ало? Мамо?

- Слънчице...

Слушайки сладкото му гласче мъката ме натягаше и сълзите ми напираха дори повече...

- Сърдит съм ти! Как може да изчезнеш така! И дори не ми донесе закуските! Като си дойдеш сега ги искам двойни, за компенсация!

- Съжалявам, Слънчо. Добре утре за компенсация ще ти купя освен нещата от днес още бонбони, така става ли?

- Да! Но чак утре ли си идваш у нас? А аз сега какво ще правя~??

- За жалост да...но ти си голямо момче, нали? Ако те е страх да спиш самичък може да спиш с чичо Джимини и не забравяй да си измиеш зъбките преди лягане. Мама утре си идва по светло. Чу ли?

- Добре. Обичам те мамо!

Сърцето ми се късаше, преглътнах тежко за пореден път и поредните горчиви сълзи паднаха.

- И аз те обичам също, Слънчо..Сега ще затварям. Моля те слушай какво ти казва чичо Джимин, не го ядосвай и не забравяй за зъбките и да си легнете рано, чу ли!

- Добре мамо. Обичам те! До утре и моля те ела си по-скоро!

- И аз също те обичам миличък...Ще се постарая да си дойда бързо, сега бягай да се оправиш за сън..до утре..

- Чао!

My CEO HUSBAND:฿ⱤɆ₳₭ł₦₲ ł₵Ɇ Donde viven las historias. Descúbrelo ahora