My CEO HUSBAND:฿ⱤɆ₳₭ł₦₲ ł₵Ɇ

85.

Опитах се да превъзмогна бързо това чувство. Не бива да плача пред Джимин. Ще си помисли нещо погрешно.

- Джимини, чуй ме. Избрах да бъда с Намджун, защото искам да бъда щастлива, искам  да спра да се крия и да не се съобразявам с хората около мен повече толкова. И най-вече искам детето ми да порасне здраво и щастливо, в здравословен дом с баща си.

- Баща си.... значи е вярно?

Погледите им с Намджун се пресякоха, след което Джимин отново погледна към мен.

- И...това ли не са ти казали?

- Споменаха нещо в бързината, но не ми обясниха...

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
         Гледна•Джимин    
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

Слушах нуна какво говори концентриран в думите ѝ...

- Е, ами...истината просто лъсна на яве по неочакван начин, но...да...Джин беше просто "баща" на Техьон, биологичният е Намджун..
Ченето на Джимин щеше да падне.
- Джин се съгласи да живее с мен и отгледа детето като свое дори и с презумпцията че може да не е негово, но това не го интересуваше изобщо. Той просто ме обичаше и реши да излъже благородно за мое добре...знаеш много добре, че тогава не се разбирах с Намджун изобщо и....

В този момент видях познат човек да се приближава към нас с поднос с кафе и сладки. Беше Мин Юнги....

- Толкова се извинявам, че закъснях така с носенето. Просто бях в задният двор и дори не усетих, че имаме гост. Съжалявам.

-Не, не, няма нищо Юнги. Всичко е наред. Ние също се заровихме в приказки и не осъзнахме дори. Всичко е наред.

Погледът ми се срещна с на този мъж....значи все още работи за Намджун? Явно нищо не се е променило в този дом до тук въпреки изминалите години.
Пулсът ми се зачести и имах чувството, че сърцето ми ще изскочи. Внезапно започнах да бъда толкова нервен само от глупавото присъствие на Юнги в помещението....

- И все пак.
Отново погледнах към нуна.
- Ако искаш да продължиш да поддържаш същите отношения с мен ще се радвам много. Чувствай се свободен да идваш да виждаш Техьон и нас двамата, когато пожелаеш.

- Нуна...б-благодаря ти. Вие се чувствайте винаги поканени да дойдете в Бусан при мен също. Ще важи същото и за вас там!

Нуна се усмихна и в този момент се изправи да тръгне на някъде.
- Докато си все още тук...стой така..! Сега се връщам!
След което Намджун се изправи също.
- Аз а..отивам с нея...

И ето как останах сам....само с  Мин Юнги.

- Наистина не очаквах да те видя.
Заговори той и се приближи към мен.
- Наистина, добре дошъл Парк Джимини.

Дж-джимин-И?! Този пък от къде му дойде да го каже така?!...

- Ти...помниш името ми..?

- Естествено, че го помня още. Стига с глупостите всеки път ли, когато се засечем ще ме питаш това?
Аз замълчах.
- Знам че...не се виждаме честно, но повярвай ми. Помня името ти добре.