33.

264 14 1
                                    

- Не е честно мамо! Ти ми обеща!
Затръшка се Техьон.
- Обеща, че ще ми донесеш бонбони!

- Хах, но аз не съм забравила слънчице. Само...мама иска да си почине малко.

Нуна се опитваше да се държи доста спокойно, сякаш до преди малко не излезе от колата на бившият си мъж и икономът му не я изпрати до входната.

- Но нали беше у приятелка на преспиване? Не се ли наспа?

Видях как въпросът на детето я смути и тя ме погледна безсилна да му обясни ситуацията. Определено беше станало нещо и аз исках да разбера, но докато Техьон е около нея, тя няма да си позволи да каже нищо, защото той ще започне да задава много въпроси.

- Техьон-ах, мама е изморена, защото снощи цяла вечер се е била с възглавници с приятелката си и не се е наспала хубаво. Нека я оставим да си почине. Хрумна ми даже нещо. Какво ще кажеш ние с теб са идем за снаксове и сладки неща и ти ще си избереш каквото ти се яде. Отиваш с чичо, така че няма да те спирам, можеш да избираш каквото и колкото поискаш. Какво мислиш?

- Добре да вървим тогава чичо! Да вървим!

- Хах, това е моето добро момче. Хайде да оставим мама да си почине малко.
Хванах Техьон под ръка и тръгнахме да се приготвяме да излезем навън до магазина.
- А да. И нуна! Почини си и после моля те искам да поговорим, става ли?

Тя само кимна и ние тръгнахме оставяйки я сама в апартамента.

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
   Гледна•Т/И
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

Чух как вратата се затвори след двамата и останах сама вкъщи. Вдишах, издишах и се опитах да се отпусна... най-сетне си бях вкъщи...
Макар, кошмарът да не е приключил напълно, поне за сега мога да си почина за малко..
Опитах се да се отпусна и да помисля сериозно над казаното ми от Намджун в имението.

"Мисля че няма да те заболи да направим отново ДНК тестът нали? Ще дам свое ДНК и очаквам да пуснеш от синът си също неща като например слюнка, коса, нокти и така нататък. Ако наистина ти се окажеш права и детето е на Джин давам думата си, че ще ви оставя намира и повече няма да се доближавам до теб и детето...но ако се окаже мое...ще се преместите и ще  живее тук с нас двама ни. Мисля че е честно. Съгласна ли си?"

Въздъхнах и погледнах към снимката на Джин стояща срещу мен на рафта при телевизора.

- Джин...какво са правя...

My CEO HUSBAND:฿ⱤɆ₳₭ł₦₲ ł₵Ɇ Onde histórias criam vida. Descubra agora