My CEO HUSBAND:฿ⱤɆ₳₭ł₦₲ ł₵Ɇ

44.

Легнах си в стаята, но мисълта, че детето ми е при онзи човек не ми даваше мира, така че не можах да мигна. Гледах в една точка в тавана и чаках Техьон да заспи, за да изгоня най-сетне тази отрепка от къщата си. Знам, че попринцип има много жени, които биха мечтали да си легнат с него или той да остане у тях, но аз не съм от тях, за това да не ме търси..

Скоро чух вратата на стаята да се отваря и излязох бързо в коридора да видя какво става. Беше Намджун, който ми направи знак да мълча.

- Заспа.
Прошепна той.
- За това бъди тиха.

- Чудесно. Сега си върви.

- Не.

- Моля?!

В този момент той грабна ръката ми и ни заключи в спалнята ми.

- Какви ги вършиш?!

- Нищо.
Прегърна ме рязко той, без да ми дава много опции за мърдане.
- Просто още не мога да повярвам...колко време мина..мислех, че никога повече няма да те видя отново заради Джин...
Можех да усетя как души косата ми.

- Ей! Ей! Чакай малко!
Опитах се все пак да го избутам от себе си.
- К-какви ги вършиш?!

-  Липсваше ми..

Започнах да вървя назад в опита си да се отскубна от него. Накрая успях да стигна до чантата си и да извадя едно флаконче, след което продължих да се движа, докато не срещнах ъгълът на спалнята и не паднах повличайки Намджун с мен. Лицата ни бяха на няколко инча едно от друго.

- Искам те.

- Не можеш...! Т-ти обеща да не вършиш нищо тук!

- Хах,говорех че няма да сторя нищо на Техьон, не съм казвал нищо за теб. Пък и детето спи. Нищо няма да стане.

- Не! Махни се веднага от мен!

И така се озовах в поредната схватка с Намджун, но този път не бях безащитна. Взех бързо флакона от ръката си и напръсках лицето на Намджун с него. Беше приспивно вещество. За секунди Намджун се строполи върху мен в, потънал в дълбок сън.

- Мамка му...това беше за малко...