My CEO HUSBAND:฿ⱤɆ₳₭ł₦₲ ł₵Ɇ

45.

- Не! Пусни ме, Намджун! Омръзнаха ми игричките ти!

Успях да се добера до флакона със спрей в ръката си и напръсках Намджун, който стоеше над мен.

- Ахх! Т/И! .. С какво по дяволите ме..ме...нап-ръска...

- ....

Видях как спреят се задейства мигновено и след по-малко от минута Намджун падна в безсъзнание до мен.

- Това беше много за малко...беше за много малко...

Говорех си докато местех тялото на Намджун до мен на леглото, за да се измъкна изпод него.

" *дава в ѝ ръцете спрея*
- И запомни. Използвай го само при самозащита Т/И. Вътре има сънотворен втечнен газ. Не нанася трайни щети върху тези, които напръскаш, но чувството при напръскване по лицето на похитителя е като да го напръскаш с дезодорант - студено. Действието е 2 часа, след което започва да отпуска постепенно и човекът ще се събуди като след среднощен сън - на сутринта. Давам ти този флакон, за да можеш да се самозащитаваш, тъй като не винаги ще съм около теб. За това Т/И използвай този флакон само при нужда! Вътре имаш достатъчно количество за 10 пръскания. Разбра ли?"

Хах...Джин...Отново спасена от него..
Явно си е имал едно на ум за мен..
Внезапно обаче и аз започнах да се унасям от умора.

- Странно..
Прозях се.
- Защо изведнъж ми се доспа така..

В този момент осъзнах причината. Аз напръсках Намджун с флакона, а той седеше над мен. Вдишала съм от същото нещо...
Умората ми се усили.

- Мамка му..!

Опитай се да се боря с газа, но без успех. Нервите ми се отпускаха повече и повече, без значение от това колко се опитвам да се стресирам, да си вдигна адреналина от ситуацията и да остана будна...нямаше измъкване. Докато се осъзная за последно вече бях затворила очи отпусната до Намджун в леглото.