My CEO HUSBAND:฿ⱤɆ₳₭ł₦₲ ł₵Ɇ

119.

- О, господин Ким. Добро утро.
Разтърках сънливо очите си.
- Добре ли сте там? Всичко по план ли върви?

- Амм всъщност не особено. За това се обаждам. Имаш ли проблем, ако утре се приберем? Знам че е много внезапно, но...не си някъде навън нали?

- Какво? Не. Не разбира се...! Щом така сте решили винаги можете да се върнете у дома по което време пожелаете!

- Добре. За сега го оставяме за утре сутрин. Приготви една стая за Кай за постоянно. Вече ще живее с нас.

- Разбрано. Ще ви очаквам.

Затворих на Намджун и изпуснах тежка въздишка. Прекрасно. Джимин ми е сърдит за нещо от снощи, а сега трябва да си вървим. Нима приказката ще приключи по този начин?...

- Джимин-а..
Започнах да го побутвам.
- Джимин-а, събуди се!

- Мм сутрин ли е вече?

Каза сънено той и се обърна на другата страна.

- Да вече е сутрин. Хайде бързо! Ставай! Нямаме много време!

- Още пет минутки само~

- Не може! Всеки час ни е от голямо значение! Трябва да се оправяме и да тръгваме! Хайде бързо!

- Чакай....къде ще ходим?

- Намджун и Т/И се връщат от Япония утре сутрин и казаха да приготвя стая за Кай! А аз нищо все още не съм приготвил!

- !!!
Джимин стана рязко и ме погледна с погледа "Ти сигурно се шегуваш с мен, не искам!"
- Утре сутрин?! Това значи че ще заминат довечера!

- Именно за това ти говоря! Излъгах Намджун, че съм в имението. Трябва да побързаме и да се връщаме!

- Проклятие...ама че късмет...
Измрънка си той и стана.
Започнахме да събираме всичко.

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
      Гледна•Джимин
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

"Просто страхотно! Завършваме почивката си по този начин!"
Мислех си докато опаковам багажа.

- Но пък....ще се срещна по-скоро с онзи тип. Може би е за добро?

- Джимини, готов ли си да тръгваме?