My CEO HUSBAND:฿ⱤɆ₳₭ł₦₲ ł₵Ɇ

48.

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
      Гледна•Намджун    
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

Събудих се и осъзнах, че Т/И я няма до мен. Беше станала. Отворих вратата на стаята и тръгнах да излизам, когато дочух разговора ѝ със синът ни.

- Знаеш ли...понякога ми се ще да имах татко, за да те виждам повече как се усмихваш.

- Но Техюни...аз си се усмихвам..

- Но там си различно усмихната омма. Понякога гледам снимките ти с аппа (татко) и разликата е малка, но видима. Иска ми се да те виждам повече да се усмихваш като на снимките...

Аз също искам майка ти да бъде щастлива Техьон...но за жалост тя е инат и си затруднява положенията сама. Ще ми се да можех да ти кажа истината...но си твърде малък, за да асимилираш подобна информация...

- Техюни...Защо не идеш да събудиш аджуши..? След малко закуската ще бъде и без това готова...

- Добре!

В този момент чух стъпките на детето и побързах да затворя вратата и да се върна под завивките. Скочих бързо в леглото, завих се през глава и се направих на спящ дванайсти сън.

- Аджуши! Аджуши, ставай! Сутрин е!

Аджуши!? Кой му е дал изобщо да ми вика така. Аз дори 35 нямам, а той ме изкара дъртак...

- Ммм вече е сутрин?
Започнах да се правя на разсънен.
- Искам да поспя още малко...

- Хайде аджуши! Ставай! Мама прави закуската и каза да те събудя. Ела да ядеш с нас де~!

Сладкият му звънлив глас ехтеше в стаята. Идеше ми да хвана синът си в ръце и да го нацелувам.

- Хах, добре, добре, ставам. След малко ще дойда при вас.

- Добре, отивам да кажа на мама. А ти гледай да не заспиш отново, чу ли!

- Няма, няма. Идвам ей сега.

Усмихнах му се със спокоен игрив тон в гласът си.

След закуската стана време да си вървя. Не ми се искаше да си тръгвам и да напускам страната на Техьон, но фактът, че ще бъде за малко ме успокояваше.

- Е, аз тръгвам. Колата ми дойде.
Т/И завъртя очи.
- Чао, Техьони! И да слушаш мама, чу ли!
Прегърнах го без Т/И да ми каже нищо, само беше скръстила ръце. След като пуснах детето отидох при нея.
- А ти се усмихвай повече, чу ли?
Доближих се още по-близо и ѝ прошепнах.
- Скоро идвам да ви взема, ще оправя всичко.
Тя се стъписа в шок от думите ми, а аз използвах моментът и я целунах по челото, след което се обърнах.
- Е, аз ще тръгвам. Довиждане!
И си излязох.