My CEO HUSBAND:฿ⱤɆ₳₭ł₦₲ ł₵Ɇ

113.

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
      Гледна•Джимин
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

Сутринта настъпи бързо. Събудих се в прегръдките на Юнги.... ЧАКАЙ, ЮНГИ?!
Все още е в стаята ми. Изправих се бързо и грабнах телефонът си, за да видя колко часът е. Беше 5:40, значи скоро всички ще се събудят!

- Добро утро.
Усетих Юнги как протяга ръце към кръста ми, опитвайки се да ме прегърне.
- Сигурно си изненадан, но снощи ти обещах. Няма да ходя никъде.

- Да, това е прекрасно, но сега трябва да ставаш! Т/И и Намджун скоро ще се събудят и ще се чудят къде си! Или най-лошото! Може да те видят, че излизаш от стаята ми! Юнги трябва да ставаш и да се оправяш вече, хайде!

- Хах, добре. Щом толкова много искаш.
Изправи се той.
- Знаеш, че днес оставам тук нали?

- Чакай какво? Няма да идеш с тях в Япония??

- Не. Първо, това е някакъв личен техен ангажимент. Второ, някой трябва да поддържа мястото в ред тук.

- Което значи...

- Което значи, че те могат да тръгнат, а ти да  останеш тук още малко.
Положи на челото ми нежна целувка.
- Какво ще кажеш?
Усмихна се и ме погледна в очите, но това само ме накара да прехапя устни повече. Не мога да го лъжа.

- Не мога.

- Не можеш? Защо?

- Нашите ме чакат да ида там вероятно също....освен...

- Освен?

- Ами ако си направим и ние една малка екскурзийка за няколко дни, мм?

- Джимини, това е лудост. Намджун ще ме хване и изхвърчам.

- Не няма, защото ние ще сме се прибрали преди тях и ще ти помогна да си наваксаш задълженията.

- Де да беше толкова лесно, колкото го правиш да звучи... Намджун винаги ме държи зает със задачи, особено когато отсъства. Вероятно днес ще ми остави списък със задачи за седмицата и ще трябва да ходя напред назад по поръчки от компанията му, при неговите партньори и прочие.

- Ами ако не ти?

- ....предполагам тогава може. Но наистина силно се съмнявам.