My CEO HUSBAND:฿ⱤɆ₳₭ł₦₲ ł₵Ɇ

36.

Минаха няколко дни и заведох Техьон в лабораторията за проба. Разбира се не можех да му кажа че не съм сигурна кой е баща му, за това го излъгах, че е здравен тест.

- И така синко, кажи Ааа
Каза лекарят и отърка клечката за проба.
- Браво. Какво добро момче.
За щастие се паднахме при същият лекар както при последният път. Но дефакто вижда Техьон за пръв път, защото тогава не се бе родил още..
- Госпожо Ким, готови сме. Малкият може вече да тръгва. Беше много послушен.
Каза той и му даде близалка.

- Благодаря ви много, довиждане!

След като тръгнахме се прибрахме обратно. Джимин щеше да си ходи след три дни обратно в Бусан и трябваше пак да останем сами, но за да се уверя че Техьон ще бъде добре дори и Намджун да ме отвлече отново, ще го оставя при родителите си, след като Джимин си тръгне.

След три дни така и направих. Закарах и изпратих Джимин на летището, след което закарах и Техьон при нашите, докато излязат резултатите, което щеше да се случи след месец и половина.

През това време дните минаваха бързо аз продължавах да работя и да ходя на гости у нашите да виждам Техьон, за да не бъде тъжен.
И така след месец и половина получих резултатите в работата си.

-Най-сетне!
Отворих плика набързо в обедната си почивка, но не бях подготвена за това, което видях...
Застинах в истински ужас..
Пулсът ми се ускори и сърцето ми отиде в гърлото.

"Детето е с 45% генетичен материал от Ким Т/И и 55% на господин Ким Намджун."

Четях го пак и пак, и пак. Трябва да има някаква грешка...не...не може да бъде...

- Т/И! Добре ли си?? Лошо ли ти е? Бързо някой да ѝ донесе вода!

Не разбирам...два теста с два различни отговора...какво се случва тук..?