My CEO HUSBAND:฿ⱤɆ₳₭ł₦₲ ł₵Ɇ

41.

- Мамо! Виж кой е тук! Чичкото от почивката ни!

- Ти...

- Изглежда мама е малко изненадана. Но не се бойте, тя е добре.

- Т-той как влезе т-тук?!?

Попитах синът си със страх в гласът. Нямаше нужда да се видя отстрани, за да знам, че съм станала бледа като платно.

- Аз го пуснах.

Думите му ме удариха като шамар. Ядосах се, но реших да не крещя на сина си.

- Техюни, кой ти позволи да пускаш непознати вкъщи?

- Съжалявам мамо, но чичо Намджун не е непознат. Срещали сме го и преди. Бяхме заедно при чичо Джимин и после се видяхме на морето също.

На морето?! Че кога изобщо...!?

- Така е госпожо, не сме непознати. Но ако ме чувствате като такъв, ще се запознаем отново. Ким Намджун, приятно ми е.

Ах този...

- Няма нужда от запознанства.

- Мамо познавате ли се вече?

- Да...нали се срещнахме в Бусан...

Замълчах си пред Техьон...как да му обясня, че това е биологичния му баща, който всъщност е брат на Джин...

- В такъв случай може ли той да остане тук и да вечеря с нас мамо? Може ли да остане? Моля те, моля те, много те моля~

- Изключено! Не ни е толкова близък, че да остава вкъщи цяла вечер с нас...

- Но мамо, моля те~

- Да, Т/И. Детето настоява, защо да не остана?

- Не ме наричай по име, наглецо! Използвал си удобната възможност, че излизам за малко навън и проникна в дома ми при Техьон! Няма да оставаш тук нито минута повече! Тръгваш си още сега! Навън!

- Но мамо~
Започна да ме дърпа и да се тръшка Техьон.
- Моля те. Аз искам той да остане. Ние сме приятели! Моля те~
Умоляваше ми се.

- Т/И. Ела за малко само. Искам да си поговоря с теб за нещо.

Внезапно Намджун тръгна да хваща ръката ми и да ме дърпа в другата стая, за да говорим. Беше сериозен.