My CEO HUSBAND:฿ⱤɆ₳₭ł₦₲ ł₵Ɇ

71.

Увих ръце около себе си.
Кога започнах да му вярвам толкова след всичко..? Скоро след няколко дни е денят...поредната годишнина от смъртта на любимия ми...трябва да му остана вярна и да го посетя.

Спрях водата и започнах да се приготвям да ида, да взема синът си. Взех ключовете за колата и тръгнах.

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
      Гледна•Намджун    
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

Събудих се. Беше хубав съботен ден, но щом отворих очите си осъзнах нещо. Т/И я нямаше от другата страна...отново..
Станах и започнах да се оправям, след което отидох долу в кухнята да закуся. Там заварих Юнги, който приготвяше закуската и Техьон, който вече бе станал и закусваше със своята.
Не разбирам...минаха няколко дни и очаквах, че на Т/И ще ѝ мине постепенно всичко, но тя стана дори още по-затворена от преди.

- Добро утро, сър.

- Добро утро.

- Добро утро Намджун аджуши!

- Техьон, знаеш, че съм ти вече татко, защо не ме наричаш така?

Всички изпаднахме в мълчание...Идиот! Ударих се мислено по главата. Техьон все още не е свикнал с мен напълно, a аз очаквам вече толкова голямо нещо от него. За това нещо се изисква време...но забравих...

- К-както и да е...къде е Т/И?

- Излезе.

- Къде?

- Не каза, сър. Каза, че само излиза за 2 часа.

- Ясно...значи никой не знае къде е и трябва да изчакаме да се прибере ...

- Аз знам къде е мама.

Каза за мое най-голямо учудване Техьон и не можех да скрия  изненадата изписана на лицето ми.

- И къде е?

-  Обикновено на този ден всяка година мама ми беше обяснила, че ходи на гроба на татко, защото се навършва още една година от както не е до нас и така трябвало. Обикновено стоя при баба и дядо през тези дни, но тя каза,че след като Юнги аджуши е тук и има кой да се грижи за мен, няма смисъл.

Значи това било...отишла е на гробищата да види Джин...

- Аз ще ставам скоро на 6, което значи.
Извади пръсти и започна да брои.
- Че са минали...4! 4 години от смъртта на татко!

- ...