My CEO HUSBAND:฿ⱤɆ₳₭ł₦₲ ł₵Ɇ

39.

Погледнах снимката в спалнята на мен, Джин и Техьон. Бяхме толкова щастливи тогава...кой да знае, че някой ден това време ще дойде..
Защо го е скрил от мен..как е могъл да не ми каже...

- Какво ще правя сега... Вярвах до последно в това което Джин ми бе казал, но вече...се съмнявам във всичко...
Лежах с завивките и си мислех...
- Какво ще стане, щом аз и Техьон отидем там... вероятно Намджун ще настрои синът ми срещу мен самата и ще ме остави..Не! Нямам право да си го помислям! Няма да го позволя!

След този ден реших да не се страхувам повече от Намджун и последствията. Животът ме тестваше за пореден път. Прибрах Техьон обратно вкъщи и започнахме да си живеем отново нормално.

Минаха вече два дни, бях се прибрала от работа и се занимавах с Техьон. Гледахме Toys story по телевизията, когато телефонът ми звънна.

- Изчакай тук съкровище. Мама трябва да вдигне.

Станах от дивана и излязох навън до входната врата, за да вдигна.

- Ало?

- Отне ти доста дълго да вдигнеш, Т/И.

Застинах от гласът отсреща..

- Нам-джун...

- Минаха 3 дни. Разбрахме се нещо..

- И аз мисля че бях изрична преди 3 дни също. Ако толкова искаш можеш да говориш с адвокат да ти дадат няккави родителски права и да му плащаш издръжка, след като искаш толкова много да го видиш.

- Кой ти е казал, че ще се съглася на това? Ако ще го гледам, ще го гледам от собствения си дом. Не ме дразни. Искам да си избиеш тази мисъл от главата. Познаваш ме добре, нали?. Ако искам нещо, ще го получа. Не си играй с мен, момиченце.

Този прякор...пробуди поредната доза ужасни спомени у мен и ме побиха студени тръпки по гръбнака.

- Довиждане Намджун...

- ...някой ден ще бъдем заедно отново Т/И..

Затворих телефона и се върнах обратно при Техьон сякаш нищо не се е случвало.

- Кой беше мамо?

- О, нали знаеш скъпи. Непознат номер. Някой е сбъркал номера, който търси с моят.

Седнах обратно до Техьон продължавайки да си гледаме филма, сякаш нищо не се е случило.