My CEO HUSBAND:฿ⱤɆ₳₭ł₦₲ ł₵Ɇ

89.

- Е, кажи сега. Защо поиска да говорим?
Започна да ме разпитва на по чаша уиски Хусок.
- Станало ли е нещо?

- Може да се каже...не знам...чувствам се объркан от ситуацията...

- Е, ако питаш мен бих ти дал цяла вечер да те изслушам до край. Не бързай.
•••
- Мисля, че започнах да те забравям...

- О....да ме...забравяш? Как така?

- Мисля, че намерих човек, който да ме накара да забравя за теб веднъж завинаги...

- О, някой друг? И кой е той?

- Я стига, Хусок! Няма да ти кажа! Да не съм тъп! Познавам те! Ще го издириш веднага! Та ти си хакер мамка му!

Хусок се засмя с глас и изпадна в еуфория.

- Хаха може и да знам едно две неща в областта, но това какво общо има?

- Какво ли! Дори не мисля за нужно да ти давам за идеи различните сценарии, в които ми влизаш през номерата и гледаш кой номер ми е звънял и не ти е познат, след което издирваш този номер и го намираш благодарение на мрежите! Познавам те копеле такова! Ти ревнуваш повече и от дявола в ада понякога...!!

!!!!
И...тогава осъзнах че му дадох една добра идея как да намери Джимин....мамка му....трябва да си сменя телефона сега заради моята бъбрива уста.
Хусок ме гледаше докато му крещях в недоумение, но после се засмя отново силно.

- Айш, Юнги-ши. Толкова си сладък когато си пиян!

Пиян!!? Не, не може да бъде....
Погледнах към бутилката. Половината от нея липсва. Хусок надигна с усмивка към мен чашата си. Не може да бъде ...
Погледнах към часовникът на китката си. 01:45....кога мина това време ....трябва да си вървя, но не съм в състояние да се кача зад волана ...защо изобщо послушах Хусок!?!
Изпаднах във вътрешна паника.

- Знаеш ли, Юнги-ши...Когато ме остави бях много тъжен и кроях и си мислих какво ли не, но...после осъзнах, че за нещастието, което причиних и на двама ни бях само и единствено аз виновен и не смеех да призная грешката до последно, заради което ме и наказа така жестоко. Така че те разбирам. И двамата предполагам страдахме достатъчно, така че е разбираемо да можеш да се изправиш отново на крака като нормален човек и да искаш да продължиш своят живот напред. Беше ясно че този момент ще дойде рано или късно. Така че се радвам за теб. Стига ти да си щастлив, аз ще се радвам с теб...

- Хусок....

В този момент той се изправи и седна до мен на дивана. Твърде е близо....

- Но, ако разбира се...ако този твой човек не сработи работа. Знай че винаги можеш да се върнеш при мен и аз няма да те върна.

- Хусок....

В следващият момент усетих как целува бузата ми. Този тип....трябва да се държа...не бива да му се оставям...

- Ако знаеш колко ми липсваше...леглото ми се чувства толкова самотно без теб в него...

!!!