My CEO HUSBAND:฿ⱤɆ₳₭ł₦₲ ł₵Ɇ

81.

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
         Гледна•Джимин    
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

Най-сетне се прибирам в къщи в Сеул за обичайният семеен ден на Парк. Нямам търпение да се видя с Джису и Т/И.
Мина време. Надявам се и двете да са добре.

Тръгнах с колата към Сеул и след няколко часа път най-сетне стигнах премазан от пътя.

- Добре дошъл синко! Ела ела, ела да седнеш.
Дръпна ме вътре бързо баща ми както обикновено.
- Жаден ли си? Джису, ела дай на брат си вода.

- О, Джимин-ши добре дошъл. Ето заповядай.

- Да, здрасти нуна.
Взех водата от ръцете на Джису и я изпих, но после се поогледах и забелязах, че Т/И я няма.
- А Т/И нуна? Тя къде е? Даже би да закъснява? Много е тихо вкъщи някак си.

Всички внезапно замълчаха и погледнаха в пода.

- Какво става тук? Къде е Т/И? Ще дойде нали?

- ...не смей да споменаваш името на тази кучка в домът ни повече синко...

Каза баща ми през зъби със стиснати юмруци, сякаш се спираше да се нахвърли върху нещо.

- Моля...

- Ти не разбра ли? Джису не ти ли каза?

- Как се очаква да разбера? Аз живея вече в Бусан, осъзнавате го нали?

- ... всъщност татко... съжалявам, грешката е моя. Не съм му казала, защото мислех, че вие ще му звъннете да му кажете както казахте на мен...
Баща ми се удари по челото неудобрително, а Джису погледна към мен с нагласата да каже нещо, но сякаш се бореше думите да излязат от устата ѝ.
- Джимин-ши...
Хвана ръцете ми тя със сълзи на очи.
- Виж....работата е такава, че...тя ни изостави заради онзи мъж ...
Сложи ръка на устата си тя, сякаш спирайки хлипанията си, след което се обърна с гръб към мен, за да не я гледам как вероятно трие сълзите си.

- К-Кой мъж??...

- Знаеш много добре кой Джимин, твоят бивш зет.
Довърши баща ми.
- Кучката предпочете него пред нас въпреки всичко, което сторихме за нея. Оженили са се наново в името на онова дете. Искала той да расте с баща си.

Твърде много информация ме заля наведнъж... внезапно почувствах нужда да седна.

- Джимини!