My CEO HUSBAND:฿ⱤɆ₳₭ł₦₲ ł₵Ɇ

102.

Намджун ме прегърна нежно.

- Т/И, недей така. Ти също си имала тежък живот до някаква степен. Това е животът. 

- Така е, но...чакай...
Отдръпнах се от него и го погледнах в очите.
- Ти от къде знаеш какво имам и какво не?

- О, това ли...Ами..
Зачеса се по тила той.
- Да кажем, че може и да съм те проучил до някаква степен още преди много време...

- О...това било значи...

- Но не разбирай под това, че знам всичко за теб, Т/И! Напротив...тепърва те опознавам като човек...!

- ....

- За това....от много време исках да чуя от теб самата какъв е бил животът ти...та...ако искаш и без това сме на темата...

- да... Ще го кажа така. Разбирам те.

Погледнах го в очите, избърсвайки сълзите си.
- Аз самата съм на мнението, че такива хора не заслужават да имат деца, щом ги оставят на произвола и се отказват от тях по този начин. Никога не съм познавала биологичните си родители и се помня само и единствено като "момичето от домът на Парк". Майка и татко са ме осиновили, когато съм била още бебе, защото тогава не са могли да си имат деца, но в последствие чудото станало и на бял свят се появили Джису и Джимин. Харесвах животът си, такъв какъвто беше, за това и не съм горяла от желанието да ги потърся...дори когато разбрах истината за съществуването си в онзи дом....Щастлива съм с това, което имам до тук в живота и до момента. Бях щастлива със семейство Парк, с Джису и Джимин, бях щастлива след това и с Джин...сега съм щастлива с теб...

- Т/И..

- За това. Няма да те притискам. Ако не желаеш да се сбогуваш с нея, няма да те съдя. Но може би, ако гледаме през нейният поглед няма да е и лошо да идеш и да чуеш какво ще ти каже. Решението си е изцяло твое. Аз ще те подкрепя каквото и да решиш.

- Т/И...благодаря ти...
Намджун ме погледна в очите с топла и лека усмивка, докато аз се изправях да ида към кухнята и да прибера част от нещата там.
- ...но не разбирам..Защо се съгласи и подписа с мен, със сделката да ти ги покажа, когато не искаш да ги виждаш всъщност..?

- ??
Змислих се...но не реагирах. Стоях с гръб към него без да казвам нищо за момент, докато осъзнавах всичко.
- Кой знае...просто искам да ги видя и да разбера моята причина да ме оставят. Вероятно просто от любопитство. Винаги съм се чудела просто..
Казах и си продължих напред.