My CEO HUSBAND:฿ⱤɆ₳₭ł₦₲ ł₵Ɇ

111.

Прегърнах Чонгкук и тръгнах. По пътя към Сеул напрежението ме убиваше. Пулсът ми бе толкова учестен, само при мисълта къде отивах. След няколко часа пристигнах и паркирах пред имението. Беше тихо. Това е толкова странно... Застанах пред вратата и си поех дълбоко въздух преди да позвъня на звънеца.
Вратата се отвори....за жалост от грешният човек, но и това очаквах.

- Джимин...??

- Махни се. Въобще не ми е до теб!

- Джимин чакай! Джимин!

- Юнги, кой е?

Каза Намджун излизайки от кухнята.

- ТИ!

Развиках се аз и отидох при него, но Т/И излезе от кухнята по него също, щом ме чу.

- Джимини!

- КАК СМЕЕШ! ЗАСРАМИ СЕ!
Хванах го за яката на ризата и започнах да го размятам напред назад.
- ВСИЧКО Е ПО ТВОЯ ВИНА! ИЗЛОЖИ ЖИВОТА Ѝ НА РИСК! ОСЪЗНАВАШ ГО НАЛИ! ПРОКЛЕТАТА ТИ БИВША ЕДВА НЕ Я УБИ!

- ....

- Джимини!!!
Т/И хвана ръката ми.
- Джимини пусни го. Той няма вина!

- Няма вина?! НЯМА ВИНА!? Нуна годеницата му се подигра с всички ви и той я остави да ѝ се размине!

- Не съм, ще я съдя за дето посегна на Т/И.

- ТИ ДА МЪЛЧИШ!

- ДЖИМИНИ!

- Джимин! Моля те спри!
Юнги хвана ръцете ми и ме отскубна от Намджун. Беше толкова плавен.

- Осъзнай се! Нахълтваш в чуждият дом, хващаш собственикът за ризата и караш съпругата му, която е била изписана тъкмо преди няколко дни от болницата, да се тревожи, натоварва и напряга с теб! Успокой се!

- Юнги пусни ме! В момента ненавиждам теб повече дори и от Намджун, за дето се опита да му скриеш задникът от мен!!!

Внезапно обаче нещо прикова вниманието ми и ме накара да се обърна в посоката, в която трябваше. Видях на стълбите Техьон скрит зад парапета, уплашен да ме наблюдава. Вцепених се. Не исках детето да ме вижда в тази светлина. Вероятно е видял всичко....не искам да ме смята за чудовище, само защото не разбира на какъв риск изложи баща му Т/И...