9.

318 21 2
                                    

- А! Закуските свършиха...

- Свършиха ли? Ще сляза да купя тогава.

- Глупости Джимини. Стой тук. Вие си продължавайте играта с Техьон. Аз ще сляза. Само кажете какво ви се яде.

- Чипс! Чипс! И желирани бонбони!

- Хах, чипс и желирани бонбони а? Нещо ми шепне, че тази година феята на зъбките ще си избие оборота от теб.

Пошегувах се аз.

- Моля те мамо~ Знам, че е късно за сладко, но моля те~ Днес чичо ни е на гости. Искам да го почерпя с любимите си бонбони.

Усмихнах му се и го погледнах в кучешките очички, с които ме гледаше сладко.

- Е, така като го каза...добре какво пък. Ще си хапна обаче и аз!

- Урааа!

- Добре момчета, след малко се връщам.

Взех си чантата и излязох навън. Денонощният магазин беше само на 5 минути от апартамента ни, така че не беше кой знае какво. Щом стигнах се запътих из щандовете и след като избрах артикулите по две от всичко...

- Това прави точно 8000 вина госпожо.

- Да...

Тръгнах да вадя парите от портмонето си и да платя. Когато...

В магазина влязоха двама костюмирани типа. Господи ама че са високи и едри...приличаха на ММА бойци..

Опитах се да игнорирам присъствието им въпреки че усещах очите им върху мен. Внесоха известен смут в мен и касиера. Внезапно ме обзе паника...усещах че нещо лошо ще се случи...

Касиерът взе парите от мен и се приготви да ми даде рестото, когато изведнъж..

!!!!

- Ой!

- КАКВО СТАВА! ПУСНЕТЕ МЕ! НЕ! ПОМОЩ! НЯКОЙ ДА МИ ПОМОГНЕ! НЕ!

My CEO HUSBAND:฿ⱤɆ₳₭ł₦₲ ł₵Ɇ Hikayelerin yaşadığı yer. Şimdi keşfedin