My CEO HUSBAND:฿ⱤɆ₳₭ł₦₲ ł₵Ɇ

1.

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
Гледна•Т/И
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

- Най-сетне! Нямам търпение да идем нагости у чочо!

- Почакай Техюни! Не тичай така!
Виках по синът си, но той просто не ме чуваше.
- Техьон!

Нека ви се представя.
Казвам се Ким Т/И, на 28 години. Момченцето, което бяха така стремглаво напред е синът ми Техьон, който скоро ще завърши 6, но за сега мъничето ми е още на 5. Решихме с баща му да го кръстим на неговият чичо Техьонг. Живеем в Гуачон,спокойно и красиво градче близо в покрайнините на Сеул, работя като писател с опит в работата зад гърба си и една успешно продаваща се книга...и съм вдовица от 3 години...
Съпругът ми Джин почина в автомобилна катастрофа и това беше голяма загуба за всички ни..най-вече за мен..

В момента отиваме нагости на брат ми, който се премести да живее в Бусан, за уикенда. За това за по-експресно взехме самолет.

- Виж мамо! Това е колата на чичо!

Внезапно изгубих Техьон от поглед.
- Техьон! Къде си?!
Но после го видях...
- А ето т...!?!
..как се качи в грешната кола.
- ТЕХЬОН!
Бързо се затичах към него.

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
Гледна•Техьон
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

- Чичоо! Толкова ми липсваше!

Спуснах се на задната седалка до чичо и го прегърнах силно, но после се замислих чичо не трябваше ли да кара колата..? Тогава защо седи на задната седалка, кръстосал крака..?
Побързах да вдигна поглед, след като не чух нито звук, нито отговор.
Оказа се, че не беше чичо, но този чичко ме гледаше обидено.

- О-ол..

- Техьон-ах!

- Мамо!

В този момент чух гласът на мама и се запътих да отворя вратата. Отворих вратата и тя ме издърпа директно в ръцете си.

- Много се извинявам за безпокойството и палавото държание на сина ми. Той просто е развълнуван, идваме за първи път тук. Моля да ни простите.

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
Гледна•Неутрал
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

- Техьон-ах повече няма да се отделяш така от мен! Това да не ти е Гуачон!

- ..Гуачон..?

Внезапно това име накара мъжът в колата да се замисли. Звучеше му познато, но не можеше да се сети на момента от къде. Вероятно имаше роднини там, но за жалост от мястото така, както бе седнал не можеше да види жената срещу него, пък и тя беше с маска.

- Отново много се извиняваме. Техьон, извини се на господина.

- Простете.

- Хайде сега скъпи, да си вървим. Довиждане.

Поклони се мило тя и заедно си тръгнаха.