My CEO HUSBAND:฿ⱤɆ₳₭ł₦₲ ł₵Ɇ

16.

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
     Гледна•Юнги     
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

Погледнах към Т/И. Изглеждаше премазана от всичкият този стрес върху нея. Но някак си успя да ми гласува доверие да я заведа до тук..
Събра ме жал. Беше напълно изтощена, но продължаваше да ме гледа неподвижно легнала право в очите.

- Моля те почини си.
Прошепнах ѝ и изтичах да взема и да я завия със завивката.
- Утре ще продължим разговорът, но ще са ти нужни сили, така че заспивай. И не се бой. В безопасност си за сега.

Тя продължи да ме гледа озадачено. Сякаш се чудеше вътрешно как внезапно смених така бързо настроенията.
Наведох се над леглото и я прегърнах.

- Добре ли си?

- Юнги...

- Тук вече няма камери. Мога да говоря с теб и да те попитам този въпрос. Не е кой знае какво, но е важен за мен. Не си мисли, че съм забравил... за първа среща с теб след толкова години и аз съм в шок...

- Защо..? Защо ми се случва всичко това...пак съм в тази къща... не искам да бъда тук повече Юнги...

- Не знам все още нищо. Утре ще говорите и всичко ще бъде наред. Не се бой, ще заключа вратата. Сега заспивай. На мен времето ми изтече. Скоро ще се осъмни защо се бавя толкова, така че ще вървя. Лека нощ..

Станах и тръгнах към врата. Мислите ми бушуваха. Какво беше намислил Нмаджун този път? Какво целеше като я отвлече и накара най-близките ѝ да се безпокоят за нея..

Докато слушах притесненият тон на Джимин, а после и на детето ѝ ми се късаше сърцето.
..Хах..това хлапе.. Когато се видяхме за първи път с Джимин той беше едва на 19.. вероятно вече не е хлапе..
Но това не променя фактът. Тя не го заслужаваше и се чувствах ужасно от това което ме караше Намджун.

- И Т/И още нещо...
Казах спирайки се при дръжката на вратата.
- ... прости ми...
Излязох и затворих врата, след което се отправих при Намджун обратно.